Дейвид Балдачи - Довършителката

Здесь есть возможность читать онлайн «Дейвид Балдачи - Довършителката» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: Сиела, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Довършителката: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Довършителката»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Вега Джейн никога не е напускала родното си село Горчилище, но това не е нещо необичайно – никой никога не напуска Горчилище.
Всичко се променя, когато вижда своя ментор и приятел Куентин Хърмс да бяга в забранената зона на Мочурището, където обитават страшни зверове. Преследван е от членовете на Съвета и от техните безмилостни кучета.
Мистериозното бягство на Куентин подтиква Вега Джейн да потърси отговори на неудобни за Съветавъпроси, а това я отвежда до разкрития за машинации от миналото, които разбиват представите й за света. Родното й място се оказва задушено от интриги и тайни, прикривани зад паравани от лъжи и заблуди.
„Довърщителката” е едно невероятно приключение, изпълнено с опасности, напрежение и неочаквани обрати в духа на шедьоври като „Властелинът на пръстените”, „Хари Потър” и „Игрите на глада”, от които авторът на бестселъри Дейвид Балдачи е черпил вдъхновението си.

Довършителката — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Довършителката», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

– Но аз нямам понятие как се правят тези неща.

– Явно си показала творчески заложби по време на Обучението, иначе нямаше да те назначат за Довършителка.

Тогава направих връзката. Часовете по изкуство наистина ми бяха любимите. Обичах да рисувам, инстинктивно знаех кои багри да съчетая. Справях се добре с грънчарското колело и дори се занимавах малко със скулптура.

Погледнах Куентин.

– Мислех, че поне в началото някой ще ми показва.

– Така е. Аз ще ти показвам.

– Ами твоята работа? – попитах, поглеждайки недовършените предмети на тезгяха му.

– Това ще е част от чиракуването ти – да ми помогнеш да ги довърша. Отдавна чакам този момент, Вега. Винаги съм се надявал, че ще те назначат в Комините.

И той не ме излъга. Всеки ден идвах във фабриката с усмивка само защото Куентин беше тук. Усвоявах занаята бързо, докато накрая уменията ми не се изравниха с неговите.

Сега си спомнях всичко това не от носталгия, а по съвсем различна причина.

Защото Куентин Хърмс бе същият онзи Уъг, когото бях видяла да се носи стремглаво към Мочурището по разсъмване, с целия Съвет и кучетата по петите си. Знаех, че днес той няма да се появи на работа, затова се чудех кога ли останалите ще усетят отсъствието му.

С глава изпълнена повече със страх, отколкото с недоумение се обърнах към единственото нещо, което умеех да правя добре – довършването на красиви неща, предназначени за Уъгове, които могат да си ги позволят. Аз самата не спадах към тяхното число.

Вдигнах първия си предмет за деня – порцеланова купичка, която трябваше да се нашари с бои и после да се изпече в пещта. Докато я оглеждах, капакът и се плъзна и едва не падна на пода. Оставих го върху тезгяха и улових купичката по-здраво.

Едва тогава забелязах малкия къс пергамент, сгънат в нея. Озърнах се да видя дали някой не ме наблюдава, после внимателно промуших пръсти вътре и го извадих. Пъхнах го под един парцал, после разгънах парцала уж че се каня да излъсквам нещо и го прочетох. Думите бяха изписани с дребен, прилежен шрифт.

Вече няма да се върна в Комините, Вега. Качи се на Дървото си тази вечер. Онова, което ще намериш там, може да те освободи от Горчилище, ако ти го желаеш.

К.Х.

Смачках бележката на топче и го лапнах. Докато се мъчех да го преглътна, видях четирима мъжки Уъгове да влизат в офиса на Домитар. По черните им туники личеше, че са членове на Съвета. За щастие, Джурик Кроун не беше сред тях. Той ме бе видял край Мочурището тази сутрин, което в съчетание с факта, че работех рамо до рамо с Куентин, можеше само да ми навлече неприятности.

След около половин час вратата на офиса се отвори отново и аз вдигнах очи, за да видя, че членовете на Съвета вече са петима. Джурик Кроун се бе присъединил към тях и всички до един се взираха към мен. Вцепених се като пронизана от някой от горещите ръжени, с които работеха Ковачите.

Кроун пристъпи напред, последван от останалите. В ръката си държеше предмет, който разпознах веднага, макар да не го бях виждала от много Сесии. Зачудих се как ли е попаднал у него.

– Ето че пак се срещаме, Вега – рече той, обграждайки работната ми маса заедно с колегите си.

– Да, така е. – Мъчех се да звуча спокойно, макар в гърлото ми да бе заседнала буца.

Той протегна предмета към мен.

– Познаваш ли това?

– Беше на дядо ми – кимнах. Това бе пръстен с особен мотив, гравиран отгоре – същия като татуировката, която дядо имаше върху опакото на ръката си. Три куки, свързани помежду си. Нямах представа какво означава, а и той никога не го обсъждаше, поне не с мен. Бях още Младок, когато го сполетя Случката, но помнех всичко, свързано с него. Рядко се срещаха такива Уъгове.

– Имаш ли някакво обяснение как пръстенът на Върджил Алфадир Джейн е попаднал в дома на Куентин Хърмс? – попита търпеливо Кроун.

Поклатих глава. Усещах свиване под лъжичката и ми се щеше дишането ми да не е така учестено.

– Мислех, че се е изгубил още навремето, заедно с него. Знаете, че след Случка от един Уъг не остава нищо.

– Познаваш ли Хърмс? – продължи Кроун все така кротко. – Близки ли сте с него?

– Да, приятел е на семейството ми. И единственият Довършител тук освен мен.

– А защо днес не е на работа?

– Не знам – отвърнах искрено, същевременно преливайки от облекчение, задето съм погълнала бележката на Куентин. – Може да се е наранил или да е болен.

– Нито едното, нито другото. – Той пристъпи по-близо до мен. – Нека говорим без заобикалки, Вега. Ти беше край Мочурището сутринта. Видя, че го преследваме.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Довършителката»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Довършителката» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Дейвид Балдачи - Забравените
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Невинните
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Обикновен гений
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Част от секундата
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Избави ни от злото
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Колекционерите
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Родени за ченгета
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Тотален контрол
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Проста истина
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Последният жив
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Да вярваш в чудеса
Дейвид Балдачи
Отзывы о книге «Довършителката»

Обсуждение, отзывы о книге «Довършителката» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x