Дейвид Балдачи - Довършителката

Здесь есть возможность читать онлайн «Дейвид Балдачи - Довършителката» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: Сиела, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Довършителката: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Довършителката»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Вега Джейн никога не е напускала родното си село Горчилище, но това не е нещо необичайно – никой никога не напуска Горчилище.
Всичко се променя, когато вижда своя ментор и приятел Куентин Хърмс да бяга в забранената зона на Мочурището, където обитават страшни зверове. Преследван е от членовете на Съвета и от техните безмилостни кучета.
Мистериозното бягство на Куентин подтиква Вега Джейн да потърси отговори на неудобни за Съветавъпроси, а това я отвежда до разкрития за машинации от миналото, които разбиват представите й за света. Родното й място се оказва задушено от интриги и тайни, прикривани зад паравани от лъжи и заблуди.
„Довърщителката” е едно невероятно приключение, изпълнено с опасности, напрежение и неочаквани обрати в духа на шедьоври като „Властелинът на пръстените”, „Хари Потър” и „Игрите на глада”, от които авторът на бестселъри Дейвид Балдачи е черпил вдъхновението си.

Довършителката — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Довършителката», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Подадох му кутията. Това трябваше да е закуската ми, но аз не бях толкова едра като него. Той се нуждаеше от „много дърва за огъня“, както казваха тук. Все щях да намеря нещо за хапване по-късно. Аз можех да регулирам темпото си, за разлика от него. Делф не регулираше нищо, той просто правеше всичко начаса и за мен това бе едно от най-привлекателните му качества.

Сега поръси сиренето, яйцата и хляба със сол и пипер и просто ги всмука на една-единствена продължителна глътка. Чух как коремът му изкъркорва, сякаш храната бе попаднала в празна пещера.

– Е, по-добре ли е?

– По-д-добре – измърмори доволно той. – Благодаря, Ве-Вега Джейн.

Потърках очи, прогонвайки останките от съня. Бяха ми казвали, че очите ми имат цвета на небето – понякога сини, а понякога, щом се появят облаци, сиво-сребристи, сякаш попиват оттенъците отгоре. Това бе единствената промяна, която имаше вероятност да ми се случи тук.

– Ще х-ходиш ли да видиш м-майка си и татко си д-днес? – попита ме Делф.

– Да – погледнах го бегло.

– М-може ли д-да д-дойда и аз?

– Разбира се, Делф. Ако искаш, чакай ме на излизане от Комините.

Той кимна, избърбори думата „Мелницата“ и заслиза надолу по стъпалата.

Не след дълго го последвах, насочвайки се към Комините, където работех, правейки красиви неща. В Горчилище бе добра идея да не се заседяваш на едно място.

И аз не се заседявах.

Но този ден го правех по различен начин – с мисълта за някой, който търси убежище в Мочурището, което бе невъзможно, защото значеше сигурна смърт. Затова се помъчих да се убедя, че просто съм се заблудила.

Но нямаше да мине много време преди да разбера, че очите не са ме излъгали. И животът ми в Горчилище, доколкото въобще имах такъв, щеше да се промени безвъзвратно.

1Номерацията на главите в книгата е на латински език. – Б. пр.

2В оригинала селото се нарича Wormwood, или в превод „пелин“, „горчилка“. Wormwood е името и на падащата звезда в Откровението на Йоан, стих 8:11. На български: „А името на звездата е Пелин, и третата част от водите стана пелин, и много човеци измряха от водите, защото се вгорчиха.“ – Б. пр.

3На английски: Wugmorts. Wugmort e обърнато от mugwort, което означава „див пелин“. – Б. пр.

DUO

КОМИНИТЕ

Докато наближавах целта си, мирисът с всяко вдишване ме удряше все по-силно в носа. Той бе вездесъщ, пропил всяка моя пора и не си отиваше, независимо колко дълго се търках под чешмата или на кофите с дъждовна вода. Взех последния завой на пътеката и сградата се извиси пред мен. Наричахме я Комините, защото ги имаше толкова много – почернели от саждите и времето. Безкрайни редове тухли, губещи се в небесата. Нямах представа какво е било първоначалното й предназначение и дали някога е била ползвана за друго освен за изработване на красиви неща. Беше невъобразимо грамадна и също толкова грозна, което влизаше в ироничен контраст със сегашната й употреба.

Един сбръчкан Уъг стоеше пред огромните порти със своя малък мастилен печат. Името му беше Дис Фидус. Често се питах колко ли е стар – на вид наближаваше стоте.

Приближих се и му протегнах ръката си. Вътрешната й страна бе цялата покрита с избелялото мастило от две Сесии работа тук. Можех само да си представя как ще изглежда след още десет или двайсет – кожата ми вероятно ще бъде цялата синя.

Фидус ме сграбчи с кокалестите си пръсти и постави печата си. Не виждах никаква причина защо това продължава да се прави. То нямаше никакъв смисъл. А нещата, които нямаха смисъл, не спираха да ме глождят. Защото силно подозирах, че те имат смисъл за някого.

Взрях се в чертите на стареца, опитвайки се да отгатна дали е чул за гонитбата в гората. Но видът му по природа бе толкова стреснат, че нямаше как да разбера. Влязох в Комините.

– Не обичам подчинените ми да се появяват само три минути преди началото на смяната, Вега – произнесе провлачен глас.

Юлиус Домитар бе едър и подпухнал, като тлъста жаба. Дори кожата му притежаваше любопитен, пепеляво-зеленикав оттенък. Беше най-надутият и превзет Уъг, когото познавах в Горчилище, а конкуренцията за титлата не бе никак малка. И когато казваше „подчинени“, всъщност имаше предвид мен – аз си оставах единствената Женска в Комините.

Обърнах се да го погледна през отворената врата на офиса му. Той седеше зад малкото си бюро, отрупано с шишенца мастило „Куик и Стивънсън“ – единствената марка на територията на Горчилище. Между пръстите му стърчеше дълга перодръжка, а отстрани на плота висяха свитъци. Домитар обичаше свитъците, или по-точно онова, което се съдържаше в тях – записките. Малките късчета от нашите животи.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Довършителката»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Довършителката» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Дейвид Балдачи - Забравените
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Невинните
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Обикновен гений
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Част от секундата
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Кинг и Максуел
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Избави ни от злото
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Колекционерите
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Родени за ченгета
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Тотален контрол
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Проста истина
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Последният жив
Дейвид Балдачи
Дейвид Балдачи - Да вярваш в чудеса
Дейвид Балдачи
Отзывы о книге «Довършителката»

Обсуждение, отзывы о книге «Довършителката» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x