Лоис Буджолд - Пенрик

Пен стискаше ръце между коленете си, забил поглед в тях. После вдигна глава да я погледне.

— Шест от десетте бяха родили деца, преди да се съберем. И нито една след това, разбира се.

— Защо да се разбира? Има нещо общо с хаоса ли?

Пен… да, Пен, а не Дездемона, се изкашля тихо и обясни:

— Да. Жените магьосници помятат още в началото на бременността. Освен ако не са изключително опитни. Амберейн или Хелвия със сигурност са могли да износят дете до термина, но вече не били млади и имали други, пораснали деца. Рухия също, стига да е била пожелала, което не се е случило. Някаква емоционална травма, изглежда, свързана с факта, че самата тя е била намерениче, отгледано в сиропиталище на Копелето.

Найкис сви устни.

— А при мъжете магьосници?

— Ами… за това не съм толкова сигурен. Макар че… Чувал съм за магьосници, които са създавали семейства. — После добави неохотно: — Но по-често са ергени или вдовци. Или съпругите им ги напускат, защото животът с тях е труден. — Усмихна се жално, сякаш я подканяше да оспори последното, и още по-жално, когато тя само кимна мълчаливо. — Самият аз никога не съм се женил — изтъкна той. — И сега се опитам да поправя този пропуск.

Устните му трепнаха, когато Дез му отне думата:

— Чувстваш се пренебрегнат, момко?

— Че кой не би? Като гледам това… — Махна красноречиво към Найкис и придружи жеста с разтапяща усмивка.

Найкис отказа да се разтопи. На косъм. Разговорът изобщо не беше приключил.

— Не искам да се местя в Адрия.

Пен изправи гръб.

— Бих могъл аз да се прехвърля в Орбас, с малко помощ от дука. Добре де, ако дукът се навие да окаже натиск на своя архисвещен. Дори храмовата йерархия няма предимство пред свещенодействието на брака. Обикновено. — След миг добави: — А дори да не се съгласят с прехвърлянето… аз ще съм в Орбас, а те — в Адрия, какво могат да направят? Макар че бих предпочел да не изгарям мостовете си. Току-виж един ден се наложило да пътувам до Адрия. — Кимна, сякаш въпросът е решен. А може и така да беше. Само дето, верен на себе си, след още миг добави: — Може да отидем заедно дори. Стига Адрия да не е в конфликт със Седония, макар че… ти вече няма да си седонийска гражданка, нали така? Адрия е много интересна страна.

— Никога не бих напуснала Седония, ако Седония не беше предала Аделис. Вече няма връщане назад.

— Случва се понякога — въздъхна Пен. — Дори родината да не те е предала. — Липсваха му снежните върхове на родните Кантони, така ли? Макар че, ако питаха Найкис, орденът на Майката в Мартенмост беше предал Пен, а не обратното, експлоатирайки безобразно лечителските му умения. И Пен го знаеше, иначе не би избягал от втория си дом.

Найкис тръсна мислено глава и се върна решително към своя списък с изисквания.

— Искам къща. — А после побърза да уточни: — Някой ден. Давам си сметка, че едва ли ще стане веднага.

— Е, това и аз го искам.

— О… Хм.

— Не съм живял десет години в дворците на чужди хора, защото така ми е харесвало. Просто беше най-лесният вариант и най-удобният за работата ми.

Сигурно беше прав за това, реши Найкис.

— Мисля, че ти живееш основно в собствената си глава. Къде си настанил тялото си не е от съществено значение.

— В такъв случай къщата няма да е проблем. — Още една от влудяващите му усмивки.

Найкис преглътна.

— Деца…

— За тях важи същото — каза той. — Вървят с къщата. Като котка.

— Какво?

— Това беше Пен, не аз — намеси се Дез. — И аз не знам какви ги плещи. Да, момко, плещиш глупости.

Найкис си пое дълбоко дъх и се изправи пред най-големия си страх. Лице в лице, защото повече не можеше да отлага.

— Възможно е да съм ялова. Така и не забременях от Каймис — каза тя. Не добави, че са положили необходимите усилия в тази насока. Подразбираше се. Преди Пенрик не беше срещала мъж, който с такава лекота да я подмята като монета между смущението и яда.

— Причините за това може да са били от всякакъв характер. — Измери я с поглед. Чакай, защо остана с усещането, че сините му очи току-що са я огледали отвътре? „Магьосници, проклети да са!“ — Не виждам проблем при теб. — „И прецени това само с един поглед?“ Сините очи насреща ѝ се присвиха. — Но, за да си напълно сигурна, препоръчвам експериментална практика. Бих могъл да ти помогна с това.

И защо трябваше да ѝ звучи досущ като Дрема? Ако седеше до него, вместо на отсрещната седалка, Найкис сигурно щеше да го удари. Може би трябваше да се премести, за да ѝ е подръка следващия път.