Ричард Форд - Разбитата корона

За щастие не се наложи.

— Добре! — изкрещя Ниро. — Има един човек в града. Той служи на Амон Туга.

— Име — настоя Гелредида.

— Нарича се Бащата на убийците.

— Не е достатъчно. Уейлиън, триона.

— Само това знам, заклевам се. — Ниро започна да хлипа и да скимти. Беше жалка гледка и на Уейлиън му домъчня за него. — Ако знаех друго, щях да ти кажа.

— Тогава си помисли по-добре.

Внезапно скимтенето спря и Ниро отвори широко очи.

— Той е известен в подземния свят. Ръководи наемни убийци. Най-смъртоносните в Свободните държави.

— И…

Ниро изскърца със зъби, сякаш отчаяно искаше да задържи истината в устата си.

— Те се опитаха да убият кралицата.

Тя само се втренчи в него, после протегна ръка към Уейлиън.

Триона, Грими, мисля, че иска триона.

— Ще има още един опит — извика Ниро. — Бащата на убийците няма да спре, докато кралицата не умре.

— Ти как му помогна в това, Ниро?

Той поклати трескаво глава, пот, сополи и кръв се разлетяха от мокрите му къдрици.

— Никак. Не съм направил нищо, кълна се.

Тя се втренчи в него, после пак протегна ръка.

— Добре! Добре! Той поиска помощ за някои магии, елхаримски магии. Не ги разбрах напълно. Дадох му пирони от ковчег на вещица и отрова от мантикора, но нищо друго!

Гелредида кимна и отстъпи бавно.

— Знаеш ли, мисля, че ти вярвам, Ниро. — Обърна се и огледа инструментите на масата. — Но разбираш, че трябва да се уверя. — Взе триона.

Когато приближи до него, Ниро пак се разпищя. Този път врещеше по-пискливо, сякаш грачеше птица.

Уейлиън притисна по-плътно длан към устата си, но без полза. Стаята се въртеше около него, ушите му звънтяха от писъците, сякаш ято гневни гарвани кълвяха мозъка му. Обърна се и трескаво задърпа дръжката на вратата, докато най-сетне успя да отвори. Затръшна я зад себе си и се запрепъва по коридора. Виковете спряха и Уейлиън усети как го залива облекчение точно преди да повърне отново.

Не знаеше колко дълго чака в тъмния коридор. От време на време долитаха писъци и стонове и той потрепваше сякаш от болка.

Надявай се на късмета си и се моли на Арлор да не си следващият в списъка ѝ.

Най-сетне вратата се отвори. Уейлиън опита да извърне очи от стаята, но не можа. От Ниро, когото помнеше, не беше останало много. Само обезобразена, вече притихнала в сенките плът.

За щастие Гелредида затвори бързо вратата и спря да попие окървавената си роба с един мръсен парцал. Добре, че се беше облякла в червено, както обикновено — така кръвта не личеше.

— Идвай — рече тя, сякаш досега беше кастрила рози, а не човешки крайници. — Трябва да идем веднага в двореца.

Докато вървяха през лабиринта от проходи, Уейлиън осъзна, че ръцете му треперят. Поне гаденето беше отминало. Сега само трябваше да се справи някак със спомените за ужасните мъчения.

О, и с факта, че размаза главата на един човек само със силата на волята си. Да не забравиш и това. Но едно по едно, нали, Грими?

Той пое дълбоко дъх, когато излязоха навън, което само по себе си беше подвиг, като се имаше предвид колко бързо вървеше Гелредида и колко малко дъх му беше останал, докато я следваше. Изпита облекчение от свежия въздух, който прочисти главата му, и макар че беше изпълнена с въпроси, вече беше в състояние да мисли.

— Господарке, не разбирам.

— Кое не разбираш? — попита тя.

— Последния път, когато помолихме архигосподарите да помогнат на града срещу хуртите, те отказаха. Как промениха решението си толкова бързо?

Гелредида се озърна към него и ако не беше сигурен в противното, той можеше да се закълне, че видя подобие на усмивка на лицето ѝ.

— Това, млади Уейлиън, дължим предимно на теб.

— Моля?

— Не ме карай да повтарям. Знаеш колко ме отегчава това.

— Разбира се, магистра. — Уейлиън се опитваше да я следва, докато тя се провираше през сгъстяващата се тълпа. — Но все пак не разбирам.

— Защо мислиш, че те изпращах на тези задачи? — попита тя.

— А… не знам.

— Милиус, билкарят — какво мислиш за него?

— Ами той здравата ме изплаши.

Гелредида се засмя.

— Да, сигурна съм. Все пак той е най-умелият отровител в града. И трябваше да се уверя, че знае съставките на една много специална отрова. Отрова, която беше използвана неотдавна в Кулата на Магистрите.

— Някой е бил отровен в кулата?

— Стига, Уейлиън. Не може да не си чул слуховете за смъртта на стария архигосподар Гилен? Според теб на кого правех аутопсия в подземията преди няколко дни?