Лиза Смит - Полунощ

— Не питам това. Питам теб, личността, която си, ако си била обучена…

— Обучението промива мозъка — рече Мередит рязко. Самообладанието й всеки миг щеше да се пропука.

— Добре, забрави това. Щеше ли да се опиташ да убиеш Стефан, ако разполагаше с това оръжие?

— Нарича се бойно копие. А нас наричат — хората като моите близки, само че родителите ми са се отказали от призванието си — ловци убийци.

Около масата се чу общо ахване. Госпожа Флауърс наля на Мередит още билков чай от каната, поставена върху металната подложка.

— Ловци убийци — повтори Мат с явно удоволствие. Не беше трудно да се отгатне за кого си мисли.

— Можете да ни наричате по един или друг начин — продължи Мередит. — Чувала съм, че на запад се наричат убийци на вампири. Но тук се придържаме към традицията.

Елена внезапно се почувства като изгубено малко момиченце. Това беше Мередит, голямата й сестра Мередит, която изричаше тези думи.

— Но ти дори не издаде Стефан — прозвуча почти умолително гласът на Елена.

— Не, не го направих. И не, не мисля, че щях да имам смелостта да убия, когото и да било — освен ако мозъкът ми не е бил промит. Но аз знаех, че Стефан те обича. Знаех, че той никога няма да те превърне във вампир. Проблемът беше, че не знаех достатъчно за Деймън. Не знаех, че прекарвате толкова време заедно. Не мисля, че някой друг знаеше. — Гласът на Мередит бе изпълнен с болка.

— С изключение на мен — рече Елена и се изчерви. Устните й се изкривиха леко в усмивка. — Не бъди толкова тъжна, Мередит. В крайна сметка всичко се подреди.

— Смяташ, че всичко се е подредило, след като беше принудена да напуснеш семейството и родния си град, защото всички те мислят за мъртва?

— Да — повтори Елена отчаяно, — ако това означава да съм със Стефан. — Нужна й бе цялата воля, за да не мисли за Деймън.

Мередит я изгледа безизразно за миг, сетне захлупи лице в шепи.

— Ти ли ще им кажеш, или искаш аз да го сторя? — попита тя, пое дълбоко дъх и се извърна към Стефан.

Стефан се стресна.

— Ти си спомняш?

— Вероятно толкова, колкото си извлякъл от съзнанието ми. Откъслечни неща, които не искам да си спомням.

— Добре. — Сега Стефан изглеждаше облекчен, а Елена се изплаши. Стефан и Мередит имаха обща тайна?

— Всички знаем, че Клаус е направил поне две посещения във Фелс Чърч. Знаем, че той беше абсолютно зло и че по време на второто си посещение навярно е бил сериен убиец. Уби Сю Карсън и Вики Бенет.

— Или поне е помогнал на Тайлър Смолуд да убие Сю, така че Тайлър да бъде превъплътен във върколак. И тогава Каролайн забременя от Тайлър.

Мат се прокашля, когато нещо му хрумна.

— Ъ… трябва ли Каролайн също да убие някого, за да се превърне напълно във върколак?

— Не мисля — поклати глава Елена. — Според Стефан, достатъчно е да родиш потомство на върколак. Както и да е, вече е пролята кръв. Каролайн ще бъде пълен върколак, когато роди близнаците си, но вероятно ще започне да се променя неволно и преди това. Права ли съм?

Стефан кимна.

— Да. Но да се върнем към Клаус. Какво се предполага, че е сторил по време на първото си посещение? Нападнал е — без да убива — един старец, който бил истински ловец убиец.

— Дядо ми — прошепна Мередит.

— И навярно така е объркал съзнанието на дядото на Мередит, че старецът се е опитал да убие съпругата си и тригодишната си внучка. И така — какво не е наред в картинката?

Сега Елена вече беше истински изплашена. Не искаше да чува това, което предстоеше. Усещаше горчилка в устата си и бе благодарна, че е закусила само с препечена филийка. Само ако наблизо имаше за кого да се погрижи, като Бони например, щеше да се чувства много по-добре.

— Отказвам се. Какво не е наред? — попита рязко Мат.

Мередит отново се взираше някъде в далечината.

— С риск да прозвуча като персонаж от тъпа сапунка… — поде Стефан — Мередит е имала или има брат близнак.

В салона се възцари мъртвешка тишина. Дори майката на госпожа Флауърс не обели и дума.

— Имала или има ? — наруши най-после Мат тишината.

— Откъде да знаем? — вдигна рамене Стефан. — Може да е бил убит. Представете си, че Мередит е била свидетел. Или може да е бил отвлечен. За да бъде убит по-късно — или за да бъде превърнат във вампир.

— Наистина ли мислиш, че родителите й нямаше да й кажат? — попита Мат настойчиво. — Или да се опитат да заличат спомена й? Като се има предвид, че тя е била — на колко, три години?

Госпожа Флауърс, която досега не бе казала нито дума, сега заговори тъжно: