Лиза Смит - Полунощ

— Радвам се, че си поговорихме — промърмори Деймън в настъпилата тишина.

От леглото не долетя никакъв звук.

Той издърпа чаршафа колкото се можеше по-нагоре и сетне го пусна. Платът закри по-голямата част от лицето й.

— Спи спокойно — пророни Деймън тихо. Сетне излезе от стаята, като не забрави да вземе чашата.

И така… „когато го видях завързан да слиза към зимника…“.

Деймън се замисли, докато миеше внимателно чашата и после я прибра обратно в шкафа. Думите звучаха странно, но сега разполагаше с почти всички парчета от мозайката и всъщност всичко беше много просто. Имаше нужда единствено от още дванайсет от капсулките за сън на госпожа Флауърс и две чинии, пълни със сурово говеждо. Разполагаше с всички съставки… ала никога не бе чувал за зимник.

Малко след това Деймън отвори вратата към сутерена. Не откри нищо, което да отговаря на описанието „зимник“, което бе проверил по мобилния си. Деймън се огледа отчаяно наоколо. Гневът в гърдите му се разрастваше, още повече че всеки миг някой можеше да дойде. В другия край на сутерена се виждаше дървен панел със сложна украса, но нищо друго.

По дяволите, беше стигнал достатъчно далеч, за да се откаже точно сега! Щеше да си върне обратно живота на вампир или не искаше изобщо да живее!

За по-голяма убедителност удари силно с юмрук по дървения панел пред себе си.

Отекна глух звук.

Цялото му отчаяние тутакси изчезна. Деймън огледа много внимателно панела. Да, отстрани по единия ръб имаше панти, където никой нормален човек не би очаквал да ги открие. Всъщност не беше панел, а врата — несъмнено към зимника, където се намираше звездната сфера.

Много скоро чувствителните му пръсти — дори човешките му пръсти бяха много по-чувствителни от тези на повечето хора — напипаха една издатина, чу се щракване… и цялата врата се отвори.

Видя стълбите. Пъхна пакета под мишницата си и заслиза надолу.

Осветен от малкото фенерче, което носеше Деймън, зимникът отговаряше точно на описанието си: влажно и студено помещение, изградено в земята, служило за съхранение на плодове и зеленчуци преди изобретяването на хладилниците. И сейфът бе точно същият, както бе казала Бони: стар и ръждясал, с ключалка с комбинация, която всеки печен разбивач щеше да отвори за по-малко от минута. На Деймън, въоръжен със стетоскоп, щеше да отнеме около шест минути (веднъж бе чул, че ако търсиш достатъчно упорито, можеш да намериш всичко в пансиона, и се оказа вярно) и да съсредоточи всяка частица от съществото си върху тихото прещракване на механизма.

Но първо трябваше да се справи със Звяра. Сейбър, черният цербер, се бе изправил и застанал нащрек в мига, в който тайната врата се бе отворила. Несъмнено бяха използвали дрехите на Деймън, за да го научат да залае силно, когато усети миризмата му.

Но Деймън бе запознат с билките и бе претършувал кухнята на госпожа Флауърс. Сдоби се с шепа лешници, малко ягодово вино, анасон, ментово масло и още няколко основни масла със сладки и остри аромати, с които хазайката им се бе запасила. Смеси ги и получи от тях лосион със силно и пикантно ухание. Намаза се внимателно целият с него. Мазилото образуваше за Сейбър невъзможна смес от силни миризми. Единственото, което знаеше в момента вече седналото куче, беше, че със сигурност не Деймън седи на стъпалата и че някой му хвърля големи хапки от хамбургер и тънко нарязани парчета филе миньон, които животното поглъщаше цели. Деймън наблюдаваше с интерес как в огромната паст на кучето изчезва смесицата от сънотворен прах и сурово месо, докато размахваше опашка.

Десет минути по-късно церберът Сейбър се бе проснал на пода, заситен, щастлив и потънал в дълбок сън.

Шест минути след това Деймън отваряше желязната врата.

Секунда по-късно вадеше калъфка за възглавница от стария сейф на госпожа Флауърс.

На светлината на фенерчето видя, че наистина държи звездната сфера, но тя бе пълна само малко над половината.

Какво означаваше това? Отгоре се виждаше изкусно пробита дупка, после запушена, за да не се разлее нито една скъпоценна капка от течността.

Но кой бе използвал останалата част от течността и защо? Самият Деймън само преди няколко дни бе видял звездната сфера, пълна догоре със седефена, блестяща течност.

Незнайно как, оттогава досега някой бе използвал жизнената енергия на около стотина хиляди хора.

Дали останалите са се опитали да направят нещо със сферата и са се провалили, но с цената на пропиляването на толкова много Сила? Стефан беше твърде благонравен, за да използва толкова много, Деймън беше сигурен в това. Но…