Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

Не. В него нямаше романтична жилка. Той беше жесток убиец, удържан само от желязната дисциплина на Дракона и чувството си за лоялност към отряда.

Кой друг?

След известно време се отказа да преглежда лицата, които паметта му подаваше. Никога нямаше да разбере.

Петнадесет минути и дървото ще е изсъхнало достатъчно, за да гори без дим, каза си Тенака, и постави нови подпалки под трупчетата. Скоро огнените езици плъзнаха и пламъкът се задържа.

Тласкан от внезапен импулс, той отиде до стената, търсейки скритата ниша. Преди панелът се отваряше рязко при най-лекото докосване на бутона, сега изскърца бавно със звука на ръждясала пружина. Тенака внимателно отвори отделението. Зад капака имаше малка ниша, останала при махането на каменен блок години преди разпускането на Дракона. От вътрешната страна на стената бе изписан текст на надирски:

Тенака се усмихна за пръв път от месеци насам и част от товара, който носеше, изчезна от душата му. Отърси се от годините и се видя отново като младеж, току-що дошъл от Степите, за да заеме мястото си сред Дракона; отново усети погледите на новите си братя и едва сдържаната им враждебност.

Надирски принц в Дракона? Това беше немислимо — някои дори го считаха за вулгарно. Но неговият случай беше специален .

Драконът беше сформиран от Магнус Уаундуийвър след Първата надирска война преди един век, когато непобедимият боен главатар Улрик бе повел ордите си срещу стените на Дрос Делнох, най-могъщата крепост на света, само за да бъде отблъснат от Бронзовия граф и неговите воини.

Драконът трябваше да бъде оръжието на Дренай срещу бъдещи надирски нашествия.

А после, като сбъднат кошмар — и докато спомените от Втората надирска война все още бяха свежи в паметта на дренайците, — член на племената бе допуснат в редиците на полка. И по-лошо, той бе директен наследник на самия Улрик. Ала те нямаха друг избор, освен да му позволят да вземе сабята си.

Защото Тенака беше надир само по майчина линия.

Родът на баща му го правеше правнук на Регнак Странника: Бронзовия граф.

Това беше голям проблем за онези, които копнееха да го мразят.

Как можеха да излеят омразата си върху наследника на най-великия дренайски герой? Не им беше лесно, ала се справиха.

Възглавницата му бе накисната в кръв от коза, а в ботушите му пъхаха скорпиони. Стремената на коня му бяха срязани, а накрая някой пусна и пепелянка в леглото му.

Тя почти успя да го убие, когато легна върху нея. Змията впи зъби в бедрото му, ала Тенака сграбчи кинжала от масата до леглото, успя да я убие бързо и направи резка между двете кръгли рани, с надеждата кръвта да отмие отровата. После легна напълно неподвижен, защото знаеше, че и най-лекото движение ще ускори смъртта, опитваща се да нахлуе в тялото му. Чу стъпки в коридора и разпозна Ананаис, офицерът, командващ стражата, който се връщаше в стаята си в края на смяната.

Не искаше да вика, защото знаеше, че Ананаис не го харесва. Ала не искаше и да умира! Извика името на офицера, вратата се отвори и русият гигант застана на прага.

— Ухапа ме пепелянка — каза Тенака.

Ананаис се приведе, за да мине през вратата, и се приближи до леглото, като изрита мъртвата змия. После погледна раната на крака на Тенака и попита:

— Преди колко време?

— Две или три минути.

Офицерът кимна.

— Резките не са достатъчно дълбоки.

Тенака му подаде кинжала.

— Не. Ако бяха достатъчно дълбоки, щеше да прережеш основните мускули.

Ананаис се приведе напред, притисна устни към раната и изсмука отровата. После сложи турникет и излезе, за да доведе лечител.

При все че по-голямата част от отровата не беше проникнала в тялото му, младият надирски принц едва не умря. Изпадна в кома, която продължи четири дни, и когато се събуди, Ананаис седеше до леглото му.

— Как се чувстваш?

— Добре.

— Не изглеждаш добре. Но се радвам, че си жив.

— Благодаря ти, че ме спаси — каза Тенака, докато гигантът ставаше, за да си тръгне.

— За мен беше удоволствие. Но все още не бих искал да се ожениш за сестра ми — каза той и се ухили, пристъпвайки към вратата. — Между другото, трима млади офицери бяха освободени от служба вчера. Мисля, че отсега нататък можеш да спиш спокойно.

— Никога няма да спя спокойно — каза Тенака. — За надирите това означава смърт.

— Нищо чудно, че очите им са скосени — отвърна Ананаис.