Дэвид Геммел - Кралят отвъд Портата

Месеците минаваха и той беше забравил за Дракона. Имаше имоти, за които да се грижи, важни дела в истинския свят.

После Илае се разболя. Той беше на север и организираше патрули, които да пазят маршрута на подправките, когато вестта достигна до него. Побърза да се прибере. Лечителите обявиха, че тя има треска, която ще отмине, и няма повод за безпокойство. Ала състоянието ѝ се влоши. Възпаление на дробовете, така му казаха. Плътта ѝ се стопи и накрая тя можеше само да лежи в широкото легло, хриптейки. Някога красивите ѝ очи сега блестяха със сиянието на смъртта. Ден след ден той седеше до нея, молеше се, говореше, умоляваше я да не умира.

После Илае се почувства по-добре и сърцето му подскочи от радост. Тя говореше, че ще направи тържество, и замълча, да обмисли кого да покани.

— Продължавай — подкани я той.

Ала съпругата му беше мъртва. Просто така. Десет години споделени спомени, надежди и радости, изчезнали като вода в пустинния пясък.

Тенака я вдигна от леглото и я уви с бял вълнен шал. После я отнесе в розовата градина и коленичи там.

— Обичам те — не спираше да повтаря, целуваше косата ѝ и я прегръщаше като дете. Слугите се събраха наоколо, без да продумат, докато не измина цял час. Тогава двама се приближиха, разделиха ги и отведоха плачещия Тенака в стаята му. Там той откри запечатания свитък, изброяващ настоящото състояние на инвестициите му, а до него — писмото от Естас, неговия счетоводител. Тези писма съдържаха съвети относно области за разработване, с остри политически наблюдения над местата, които да се игнорират, използват или обмислят.

Без да мисли, Тенака отвори писмото и погледът му се плъзна по списъка вагрийски договори, лентрийски сделки и дренайски глупости, докато не стигна до последните две изречения:

Ческа е изтребил бунтовниците на изток от Сентранската равнина. Изглежда, отново се хвали с хитростта си. Пратил е послание с призив старите войници да се върнат у дома; изглежда, се е боял от Дракона, откак го е разтурил преди петнадесет години. Сега този страх е зад гърба му — били са избити до човек. Съчетаните са ужасяващи. В какъв свят живеем?

— Живеем? — каза Тенака. — Никой не живее. Те всички са мъртви.

Изправи се и отиде до западната стена, спирайки пред овалното огледало, за да види руините на живота си.

Отражението отвърна на погледа му, скосените виолетови очи го гледаха обвинително, стегнатите устни излъчваха горчилка и гняв.

— Иди си у дома — каза отражението — и убий Ческа.

Казармите бяха покрити със сняг и счупените прозорци висяха отворени като стари незараснали рани. Площадът, някога отъпкван от десетки хиляди мъже, сега бе неравен, със стръкове трева, пронизващи снежната покривка.

Самият Дракон бе жестоко поразен: каменните му криле бяха строшени, зъбите — разбити на парчета, а лицето — омазано с червена боя. Тенака стоеше смълчан срещу него и му се струваше, че от каменните очи капят кървави сълзи.

Докато гледаше площада, в ума му затанцуваха ярки картини: Ананаис, раздаващ заповеди на хората си — противоречащи си заповеди, които ги караха да се блъскат един в друг и да падат по земята.

— Смрадливи плъхове! — ревеше русият гигант. — И си мислите, че ставате за войници?

Картините избледняха на фона на призрачната бяла празнота на реалността и Тенака потрепери. Отиде до кладенеца, до който имаше стара кофа, за чиято дръжка още бе привързано гниещо въже. Спусна я в кладенеца и чу как ледът долу се троши. После я издърпа обратно и я отнесе до Дракона.

Боята се чистеше трудно, но Тенака работи упорито почти цял час и успя да я изстърже изцяло с кинжала си.

После скочи на земята и се обърна, за да види какво е постигнал.

Дори без боята Драконът представляваше жалка гледка. Гордостта му бе потъпкана. Тенака отново се сети за Ананаис.

— Може би е добре, че не доживя да видиш това — каза той.

Заваля и ледените игли зажилиха лицето му. Вдигна торбата на гърба си и притича към една от изоставените казарми. Вратата зееше и той пристъпи в старата офицерска част. Един плъх притича в мрака, но Тенака не му обърна внимание, а продължи по коридора към по-широките помещения в задната част. Остави раницата си в някогашната си стая и се засмя тихо, щом видя камината: прилежно запълнена с подпалки, готова за огън.

В последния ден, знаейки, че потеглят, някой бе влязъл в стаята му, за да приготви камината.

Помощникът му, Декадо?