Андреа Кремер - Вълче биле

— Е, ясно е, че не може да ни каже какво чувстваш. Но не беше трудно да се досетим. Обясни ни кой е Шей и защо е толкова важен.

— Спомена ли нещо за съюзничество? — попитах, тъй като вече се тревожех, че може да са изоставили плановете за съюз между Търсачи и Стражи.

Брин кимна.

— Изглежда, че можем да научим много от тях.

Това вече беше нещо ново.

— Като например? — попитах и изхвърлих смачканата кърпичка в кошчето.

— Бойни умения, магия. Истинската ни история — Брин прекоси стаята, клатейки глава. — Все още ми е трудно да повярвам. Толкова много лъжи.

— Знам.

— С всичките им магически умения ми се щеше Търсачите да могат да направят нещо за Ансел.

Брин отиде до прозореца и се загледа в ширналото се навън море, което сега бе тюркоазеносиньо под яркото утринно слънце.

— И на мен.

— Отнасят се добре с него — Брин прокара пръсти по дантелените завеси. — Не е в килия, а в обикновена стая.

— Била си при него?

Чувството ми за вина се засили. Защо все още не бях отишла да видя брат си?

— Двамата с Мейсън се редуваме да стоим при него — отвърна Брин и когато се обърна към мен, по лицето й сякаш премина сянка. — Само че не проронва и дума, когато съм там. Мейсън казва, че и с него е така.

— Наистина ли?

Брин поклати глава.

— Може би му трябва малко време — предположих, макар че стомахът ми се сви.

— Може би — каза Брин, ала после потрепери. — Кала, боя се, че ще го изгубим.

— Кълна се, че няма да допусна Търсачите да му сторят зло — в думите ми се промъкна ръмжене.

Брин потърка ръце, сякаш й бе студено.

— Не от тях се боя.

Буцата в стомаха ми се превърна в нож, който ме проряза.

— Едва го разпознах — прошепна тя. — Затворил се е дълбоко в себе си. Дори не съм сигурна, че иска да живее. Така си е изподрал ръцете, че целите са в кръв.

— Ще му помогнем — успях да кажа през свито гърло. — Ще му помогнем да се оправи.

Брин кимна и изтри потеклите по бузите й сълзи.

— Искаш ли да го видиш? И без това е време да сменя Мейсън. Става доста кисел, ако не се храни през два часа.

— Това важи за всяко момче на неговата възраст — усмихнах се аз и я хванах за ръка. — Да вървим при Ансел.

По устните на Брин плъзна лукава усмивка.

— Ама ти наистина ли няма да споделиш нищо за тази нощ?

— Не — отсякох, ала по моите устни също играеше усмивка.

Светът ми бе в хаос, но с Брин до мен, всичко бе някак по-лесно.

Не бяхме направили и няколко крачки, когато тя спря и ме погледна.

— Какво има?

— Нищо — Брин улови и другата ми ръка в своята и я стисна. — Просто… Сабин е права.

— За кое? — попитах, мъчейки се да разгадая изражението й — не изглеждаше разстроена, само любопитна.

— За Шей. Той е новият ни алфа и трябва да бъде част от глутницата.

— О!

Размърдах се неловко. Макар и да не бях против идеята Шей да бъде моят партньор алфа, все още се нуждаех от време, за да свикна с нея.

— Ще бъде добре, ако го доведеш — продължи Брин. — Елате заедно — двамата алфи. Така ще покажете на Ансел, че нещата се променят. Че той… че ние все още имаме бъдеще.

Кимнах. Дали знанието, че светът, който му бе отнел толкова много, вече няма власт над нас, щеше да помогне на Ансел? Той открай време вярваше, че любовта е на първо място. Може би ако видеше, че съм с Шей, по свой избор и по своя воля, щеше да се съвземе?

— Добре — кимнах отново. — Ще отида да го намеря.

— Чудесно!

Брин ме прегърна и аз долепих лице до гъстите й къдрици, припомняйки си колко точно уханието й отразяваше характера й — сладко и леко пикантно, като смесица от карамел и канела. Ухание, което те караше да се чувстваш като у дома, където и да си.

Брин затича по коридора, а аз отидох до стаята на Шей и почуках на вратата.

Не получих отговор и почуках отново. Може би беше заспал.

— Няма го.

Обърнах се и видях Адна да се приближава.

— Къде е?

— Аника го накара да отиде в тактическата зала на Халдис заедно с всички Водачи — обясни Адна и кимна по посока на залата. — Разработват стратегия как да вземат Тордис.

— Защо не ми казаха? — сбърчих чело аз.

— И това обсъждат. Като се има предвид съмнителното положение на брат ти, някои от отрядите изразиха съмнение доколко е разумно да вземем със себе си и Стражи, когато отидем да го приберем.

Не знаех дали съм слисана, ядосана или и двете.

— Планират мисия без наше участие?

— Претеглят възможностите — отвърна Адна и по устните й пробяга усмивка. — Което е добре дошло за нас.