Андреа Кремер - Вълче биле

— Не разбираш, защото си алфа, Кал — усмихна ми се тя съчувствено. — Винаги си усещала Шей като равен, нали? Говорите на едно ниво, той никога не отстъпва, когато го предизвикаш, нали?

Замислено задъвках долната си устна.

— Май предполагах, че е така, понеже е човек. Че не е наясно с нещата, защото не е един от нас.

— Не — обясни Сабин. — То е защото е алфа.

Брин преплете пръсти в моите.

— Рен от самото начало го смяташе за съперник. Очевидно и той го е усетил.

— И е бил прав — каза Сабин, прокарвайки пръсти през косата ми, за да види дали е равна. — Ти избра Шей.

— Какво? — Този път ножицата наистина ме поряза. — Ау!

— Не подскачай така — Сабин наклони главата ми на една страна. — Няма кръв. Все още не съм свършила с подстригването.

— Не съм избрала Шей — настоях, опипвайки болезненото място. — Просто му спасих живота.

— Нямах предвид жертвоприношението — поясни Сабин. — Говорех за тази нощ.

Незнайно как успях да не се нанижа на ножицата, но за сметка на това с всичка сила сграбчих облегалките на стола.

— Тази нощ? — прошепнах хрипливо.

— Сабин! — Брин я изрита по кокалчето. — Недей.

— Не я съдя — рече Сабин. — Тя е в правото си. Шей е алфа, което означава, че е претендент. А с неговото тяло аз също не бих го изхвърлила от леглото си.

— Сабин! — извика Брин и ме изгледа стреснато, но аз бях прекалено шокирана, за да се разгневя.

Лицето ми пламна.

— Откъде…

— Миришеш на него — подсмихна се Сабин. — Това е другото — той мирише страхотно, нали? А какъв вкус има?

Брин се извърна, но когато чух сподавения й смях, разбрах, че е било, за да скрие усмивката си от мен.

— Стига, Сабин. Престани.

— Но аз си взех душ!

Идеше ми да се свия на кълбо и да умра.

Сабин се изкикоти:

— Това не помага.

Хвърлих кос поглед към Брин и видях, че се опитва да изтрие глупавата усмивка от лицето си.

— Не че ти миришеш лошо, Кал — каза тя в очевиден опит да ме накара да се почувствам по-добре. — Но Сабин е права. Шей наистина ухае хубаво. Като градина.

— Господи! — не се сдържах и скрих лице в ръцете си.

— Ако останеш така, няма да мога да направя нищо с косата ти — изкиска се Сабин.

— Добре — поех си дълбоко дъх и се изправих. — Давай да приключваме. И никакви приказки за тази нощ.

— Наистина ли? — разочарованието в гласа на Брин ме накара да оголя зъби насреща й.

— Кала, опитвам се да ти кажа, че най-вероятно си постъпила правилно — Сабин се зае с косата около лицето ми. — Рен сгреши. Ако наистина те искаше, трябваше да дойде с нас. Трябваше да е тук, за да се бори за теб.

Сведох поглед към ръцете си, смутена от паренето в очите ми.

— Кала.

Гласът на Сабин ме накара да вдигна глава и да срещна погледа й в огледалото.

— Не се обвинявай за Рен. Всички знаем, че държиш на него. Той направи своя избор. Всички го сторихме.

Взирах се в нея и в собственото си отражение. Бледоруса коса обгръщаше лицето ми на меки пластове, които изтъняваха от скулите надолу и се спускаха до раменете ми. Долната ми устна потрепери.

— Направила си ме красива.

— Не съм сторила почти нищо — Сабин остави ножицата настрани и изтупа косъмчетата от раменете ми. — Това си си ти.

Отворих уста, но вместо думи, от гърлото ми излезе единствено задавен хлип.

— Господи, Кала, недей да цивриш. Нали уж си алфа — измърмори Сабин, но после стисна рамото ми и тихо излезе от стаята, оставяйки ме да плача в прегръдките на Брин.

Най-сетне тя ме пусна и ми донесе кърпичка.

— На Сабин кога й присадиха нов характер? — попитах. — Готова съм да се закълна, че току-що беше мила. Донякъде.

— Наистина е мила — Брин се усмихна печално. — Когато те затворят зад решетките с някого, неизбежно научаваш доста за него. Сабин невинаги е била кучката, за която я смятахме. Просто е била озлобена. Наистина озлобена. Нещата, които е трябвало да… — Брин потръпна. — Има предостатъчно причини да е сърдита на света.

Брин беше права. От всички млади Стражи, Сабин бе имала най-тежък живот, а ето че аз бях тази, която плачеше. Издухах си носа и погледнах Брин.

— Сигурно ме смяташ за жалка.

— Ни най-малко. Всички преживяхме много. Пък и ако бях на твоето място, щях да постъпя по същия начин.

— Благодаря. Макар че не съм сигурна как можеш да го кажеш. Та ти не знаеш какво се случи.

— Конър ни разказа — рече Брин. — А Сайлъс през цялото време го прекъсваше, опитвайки се да ни обясни историята. Доста е странен, а?

— Аха — отвърнах. — И какво точно научихте от Конър?