Андреа Кремер - Вълче биле

Изръмжах и опитах да се отскубна, но Шей ме държеше толкова здраво, че усещах биенето на сърцето му до моето. Ситният дъждец се сля със сълзите ми и устните на Шей проследиха дирята им. Вкопчих се отчаяно в него, а той зашепна тихи, успокояващи думи, без да престава да ме целува.

Вдигнах лице едва когато бурята на тъгата ми отмина. Шей улови долната ми устна между зъбите си и аз се отдадох на целувката толкова пламенно, че той не успя да запази равновесие и падна. Когато най-сетне спряхме да се търкаляме по пътеката, аз се озовах под него и, едва успяла да си поема дъх, отново го целунах, докато трескаво разкопчавах ризата му. Шей изръмжа гърлено и с едно движение свали ризата от раменете си, а аз зарових пръсти в косата му, влажна от ситния дъжд.

Устните му се плъзнаха по шията ми. Чувах плиткото си, накъсано дишане, излизащо на пресекулки. Нощният въздух, в който сладкото ухание на напъпили рози се смесваше със соления дъх на морето, нахлу между полуотворените ми устни.

Устните на Шей милваха голата кожа на корема ми и за миг се зачудих какво бе станало с ризата ми. И с кожените ми панталони.

После обаче целувката му се спусна още по-ниско и пропъди всяка мисъл за липсващите ми дрехи.

Сребристите облаци над нас се разтвориха като дантелени завеси, полюшвани от вятъра, и лунните лъчи ни обвиха като паяжина. Нощното небе се проясни и бледата светлина, заблещукала в градината, очерта тялото на Шей, надвесено над моето. Устните му проследиха линиите на лицето ми, бедрата му се притиснаха в моите и ние се вплетохме един в друг. Чувствах всеки удар на сърцето му и усетих, че започвам да треперя, когато дълбоко в мен нещо се надигна и ме изпълни с копнеж, който само той можеше да задоволи. Когато Шей отново ме целуна, желанието едва не ме прекърши. Той се отдръпна лекичко и ме погледна. Не каза нищо, ала въпросът се четеше в очите му.

— Да — промълвих и с целувката си отговорих на неизречения въпрос.

Клъц, клъц, клъц.

Свила устни, Брин съсредоточено въртеше ножицата.

— Сериозно ти казвам, Кал, ако си искала да се подстрижеш, трябваше просто да ме помолиш. Всичко си оплескала.

Загледах се в кичурите коса, които бавно падаха по земята. Не беше лесно да стигна дотук. Бях успяла да се освободя от прегръдките на Шей, без той да ме усети и незабелязано да се измъкна от стаята му.

Не че съжалявах, задето бях прекарала нощта с него, но не знаех какво ще ми донесе утрото, а вече бях достатъчно замаяна от случилото се през последните двайсет и четири часа. Трябваше да остана сама поне за малко, преди да съм в състояние да говоря с Шей за онова, което се бе разиграло в градината тази нощ. Както и в стаята му.

Споменът разпали огън дълбоко в мен и ме накара да потръпна.

— Кала, кълна се, че няма да те порежа — каза Брин през стиснати зъби. — Ще стоиш ли мирно?

— Извинявай.

Гонена по петите от чувство за вина, аз тръгнах да търся останалите от глутницата и ги открих там, където ги бях оставила. Посрещна ме дъх на цитруси и прясно опечен хляб, от който коремът ми закъркори. Тази сутрин трапезарията беше пълна, макар и не така претъпкана, както в нощта, когато избягах от събранието. Търсачи непрекъснато влизаха и излизаха, някои си вземаха кроасани, лапваха няколко зърна грозде и отиваха да си вършат работата, докато други сядаха, за да изпият чаша кафе на някоя от многобройните маси.

Нев, Брин, Адна, Конър, Сайлъс, Тес и Сабин (която като че ли се бе възстановила напълно) се бяха настанили на същата маса, около която Търсачите се бяха събрали на кафе преди две вечери. Веднага забелязах, че Итън и Мейсън ги няма. Докато се приближавах бавно, си помислих, че липсва още някой… и сърцето ми се сви, когато осъзнах, че несъзнателно се бях опитала да открия Монроу.

Присъединих се към тях, готова да измисля някакво оправдание за отсъствието си и да отговоря на всичките им въпроси за това как се бях съюзила с Търсачите.

Появата ми обаче сложи край на разговора им и ги потопи в мълчание. Адна сбърчи чело и като сви рамене, насочи вниманието си към купата с плодове и сметана пред себе си. Сайлъс клатеше глава напред-назад, сякаш в опит да разбере какво у мен бе различно. Тес бе достатъчно мила, за да ми се усмихне за поздрав, ала не каза нищо. Устните на Нев потръпваха, сякаш в гърдите му напираше смях, който той се мъчеше да сдържи.

След като изтърпях около пет минути от това, Брин кимна на Сабин и се изправи. Двете ме изтикаха от трапезарията и ме завлякоха в стаята ми. Оттогава Брин се опитваше да оправи пораженията, които бях нанесла на косата си.