Кол Бьюкенен - Чуждоземецът

Изкрещя с всичка сила. Раменете му закачиха табелата на кръчмата й цялото му тяло се завъртя, след което се стовари по корем право върху един дървен навес. Продължаваше да крещи, когато премина през него, и все още викаше, когато павираната улица полетя към него, а той вдигна ръце пред лицето си и разби една от масите, поставени пред кръчмата.

Останал без въздух, Нико лежеше сред отломките от навеса и масата, докато навсякъде около него подобно на сняг се сипеха парчета дърво и боя. Една дебела старица му се притече на помощ, а останалите хора седяха стреснати с чаши чий, поднесени към устата. Той беше замаян, не можеше да си поеме дъх. Сламената шапка беше пред очите му. Не можеше да повярва, че все още е жив.

Не във всичко обаче беше извадил късмет. Пълната с пари кесия трябва да се беше изплъзнала от ръката му, докато се спускаше по покрива, и беше намерила свой собствен по-бавен, но също толкова неизбежен път надолу. Докато възрастната жена се навеждаше да му помогне, кесията тупна върху паветата пред лицето на Нико и сребърните и златните монети в нея се разпиляха по улицата със силно дрънчене, искрящи на слънчевата светлина. Старицата притисна ръка към устата си. Минувачите се обърнаха да видят какво се случва. Очите им се насочиха към момчето и богатството, които бяха паднали от покрива на кръчмата, и секунди по-късно се разнесоха първите викове.

— Крадец! — закрещяха те, а Нико не можеше да си поеме дъх и дори да помръдне. — Крадец! — викаха те в хор, докато той се обърна по гръб и погледна към покрива, от който току-що беше паднал, за да види, че Лина е изчезнала и единствено слънцето блести ярко над злочестата му участ.

Замаяният ум на Нико се надяваше, че всичко това е сън, кошмар, от който скоро ще се събуди. Но две груби ръце го изтръгнаха от тази фантазия и когато го изправиха на крака, ударът на действителността беше по-силен дори от удара в земята.

О, пресвета Ерес… — крещеше умът му, — това е истина… наистина се случва!

След това изгуби съзнание.

Никога преди не беше виждал тъмница, камо ли да прекара нощта на такова място.

Повечето затворници можеха да се движат свободно между стените на тъмницата. Даже имаше нещо като кръчма за онези, които разполагат с пари, и ресторант, в който се предлагаше по-хубава храна от овесената каша, която раздаваха на двора. Като цяло пазачите, които в по-голямата си част бяха също затворници, стояха настрани и оставяха другите затворници сами да се оправят помежду си.

Нико седеше в ъгъла на килия — една от многото, които се намираха в лабиринта дълбоко под главния двор. Седеше върху плесенясалата, пълна с въшки слама, а над входа беше окачена една-единствена маслена лампа. Сламата смърдеше на урина и из нея тичаха хлебарки.

Килията беше обитавана и от други крадци и длъжници на всякакви възрасти. Повечето бяха млади като Нико или дори по-млади. Съкилийниците му не му обръщаха кой знае какво внимание, най-вече защото постоянно влизаха и излизаха и рядко се застояваха вътре за дълго. Нико беше благодарен за това. Той седеше в своя ъгъл, грижеше се за натъртеното си и изранено тяло и мислите му се въртяха като черни птици, които пляскат с криле и са твърдо решени да го измъчват. Колкото и да се опитваше, не можеше да спре да мисли за дома и за майка си.

Тя щеше да се разстрои, ако някога узнаеше в какво се е превърнал — обикновен крадец, заловен на местопрестъплението. Щеше да му е много ядосана.

От друга страна, едва ли можеше да се каже, че майка му няма недостатъци. В края на краищата, ако се върнеше достатъчно назад във времето — година и повече — то тогава можеше да се каже, че вината за сегашното му положение беше толкова негова, колкото и нейна. Тя беше тази, която имаше нужда да запълва празния си живот с върволица от неподходящи любовници. Тя беше избрала да си затваря очите за враждебността между Лос и сина си и в крайна сметка го беше довела до тук.

Лос беше последният от дългата поредица лоши избори на майка му. В първата нощ, когато го беше довела от местната кръчма на кръстопътя, облечен в хубави дрехи, които му бяха твърде широки — очевидно бяха крадени — мъжът беше огледал какво има в къщата (включително майка му), преценявайки колко струва всичко това. Беше ясно, че в онази нощ си беше поставил за цел да хване майка му на въдицата си — двамата бяха вдигнали такъв шум в спалнята, че Нико се беше принудил да отиде да спи в обора при техния стар зел Щастливец.