Кол Бьюкенен - Чуждоземецът

Както стоеше, главата му беше прорязана от внезапна болка. Той се олюля. Някой му говореше, макар че не можеше да види на кого принадлежи гласът. Той залитна назад и падна.

Лежеше проснат на земята и едва успяваше да си поеме въздух. Нечии ръце го дърпаха. Един глас го попита дали е добре и дали ги чува. Болката го прониза отново по-дълбоко от всякога. Аш скръцна със зъби и изкрещя нещо на острия език на чуждоземците. След това изпадна в безсъзнание.

Нямаше изход.

Пристанищата бяха затворени след смъртта на единствения син на матриарх Сашийн. На главните улици на града, както и на много от страничните, бяха направени пропускателни пунктове. Градските стражи сравняваха лицата със скиците, които държаха в ръцете си. Хората си шушукаха, че рьошуните са дошли в града — единият от тях бил чуждоземец — убили Киркус и още били някъде наоколо. Някои казваха, че това е отмъщение заради смъртта на младия рьошун, който беше изгорен в Шей Мади. Навсякъде обикаляха патрули. Беше наложен вечерен час, нарушителите ги чакаше екзекуция. Групи войници, водени от регулатори с мрачни лица, нахлуваха в стаите на хосталиата, нелегално отворените кръчми, бордеите и частни жилища и със сила изискваха отговори на въпросите си, отвеждаха заподозрените, като през цялото време търсеха някого.

Сякаш това не беше достатъчно, за да се наруши нормалният живот и ритъм на града, но сред населението започнаха да се носят слухове за предстояща военна кампания. От седмици в града прииждаха войници. В северния и западния му край непрекъснато изникваха нови лагери заедно със становете на придружаващите ги паразити — амбулантни търговци, проститутки, занаятчии и скитници — струпани в покрайнините им. В Първото пристанище се събираше огромен флот. Беше по-голям от всичко, което хората помнеха да са виждали досега. Състоеше се най-вече от бойни кораби, но имаше и едномачтови параходи и транспортни съдове.

Някои предполагаха, че те ще отплават за Лагос, за да сменят Шеста армия там, но останалите ги наричаха глупаци и бързо започваха да ги овикват — всички знаеха, че на острова сега е необходим само символичен гарнизон. Името Лагос напоследък се произнасяше шепнешком. След неуспешния бунт там той беше превърнат в пустиня по заповед на самата матриарх Сашийн. Историите, които идваха от острова, разказваха за опустошени бойни полета, на които не расте нищо, осеяни тук-там с високи като планини погребални клади на местата, където някога са се издигали градове и села, защото всеки мъж, жена и дете на острова са били изгорени. Градовете били пълни с нови заселници от империята, които получавали парцели земя. Били хиляди.

По-умните глави смятаха Чийм за по-вероятна цел на предстоящото нашествие. Може би на матриарха най-после й бе омръзнало нейните флоти да стават жертва на пиратство. По-малко вероятна възможност бяха Свободните пристанища, макар това да изглеждаше рисковано начинание — техният флот продължаваше да е най-добрият в света. И трябваше да е така, защото макар и превъзхождан числено, той удържаше на хищническите домогвания на империята през последните десет години.

Тогава може би щяха да нападнат Занзахар, предполагаха майтапчиите, които бяха задължителни за такива разговори. Те се шегуваха, защото това би била най-голямата глупост от всички.

Град Ку’ос беше развълнуван от тези предположения и от несигурността и макар че вероятно беше достатъчно сигурно място за онези, които го наричаха свой дом, улиците му бяха опасни за останалите. Барача, неговият ученик, дъщеря му и Аш, който все още беше в безсъзнание, бяха преследвани. Трябваше да напуснат града, и то час по-скоро.

Но пристанищата бяха затворени.

Тъй като нямаха друг избор, потърсиха място, където да се скрият. Щяха да изчакат корабоплаването да бъде разрешено. Смятаха, че това е въпрос най-много на седмици. Градът разчиташе на морската търговия за оцеляването си. Не можеше дълго да се задушава по този начин.

Откриха един изоставен склад недалеч от заливчето, където бяха кремирали тялото на Нико. Дървената част от сградата беше частично изгоряла при пожар, който беше унищожил по-голямата част от северната и западната й страна. Но частите, които гледаха към морето, все още имаха покрив и сред почернелите им развалини бегълците намериха няколко ъглови стаи, които бяха сравнително незасегнати.

Скриха се там и зачакаха, като се грижеха, доколкото могат, за Аш.