Даринда Джонс - Петият гроб отвъд светлината

— Ще гориш в ада.

Не много поетично, но най-вероятно вярно.

Куки се върна към това да отговаря на телефоните в офиса. Джема трябваше да се види с клиенти, горките загубеняци. А Уайът, чичо Боб и аз се отправихме към управлението, за да докладваме за откритията си и да започнем документацията. За нещастие трябваше да пиша обяснение. Работата с документацията нямаше да е толкова зле, ако не бяха всичките тези документи. И частта с работата. По обратния път към управлението, Чибо се обади на областния прокурор, на капитана и на още няколко важни човека, така че, когато пристигнахме, малка тълпа ни очакваше.

— Какво имаш предвид с това, че имате солидна следа за убиеца от „Ранчо Найт“? — попита областния прокурор, докато влизахме вътре.

О, човече, така ли му казваха? На Кени Найт изобщо нямаше да му хареса. Бих предложила нещо друго, например Мизерния сериен убиец или Нищожния изсипвач на масла. Не, това не звучеше добре, но кръщаването на серийни убийци с готини имена беше лош начин за прекарване на времето. Защо да прославяме ужасяващите им дела? Никога не съм го разбирала.

Събрахме се в същата конферентна зала от онази сутрин, а чичо Боб изложи случая. Дори нарисува диаграма на бялата дъска, за да свърже точките. Използва доста цветове. Беше доста красива. Уайът обясни своята част, как се опитвал да разреши случай от преди две десетилетия и как всичко се оказало свързано. А аз си седях и от време на време си давах мнението. Предимно когато бъркаха някъде. Осъзнах, че имах светло бъдеще като корекционен полицай, да обикалям и да поправям хората, когато не разбират правилно. Чудех се как ли е заплащането.

Не по-малко от три агонизиращи часа по-късно, приключихме. След всичко това, аз все още трябваше да предам доклада си, но това щеше да се наложи да почака до утре. Постарах се да се слея с фона, за да се измъкна незабелязано. Бандата още обсъждаше случая. Областният прокурор щеше да работи при полеви условия днес. Два огромни случая един вид бяха разрешени за един ден. А капитанът…

— Отново го направи.

Обърнах се да видя, че капитанът стоеше до конферентната зала. Взирайки се в мен с перфектна стойка. Като робот убиец от история на Айзък Азимов.

— И го направи докато не гледах. — Той тръгна напред.

Помислих си дали да не побягна, но осъзнах, че това само би ме накарало да изглеждам виновна. За нещо. Никаква идея какво.

— Другият път ще трябва да се постарая повече — каза той, спирайки близо до мен.

— Цялата заслуга е на чичо Боб и полицай Пиърс — казах аз, опитвайки се да остана на място. Но гледайки го от толкова близко разстояние, беше като да гледаш небостъргач.

Той кимна и огледа стаята. Всеки полицай тук обсъждаше нашия случай, движенията им бяха развълнувани, а вълнението им бе заразно. Очевидно капитанът беше имунизиран срещу такива номера. Изражението му показваше само едно: раздразнение. Беше изтървал този път.

— Друг път тогава — каза той. Обърна се, движенията му бяха резки, и се насочи към офиса си.

Не можах да се спра. Излезе от мен, преди да успея да го възпра. Наскоро бях в старчески дом. Може би бях прихванала деменция. Тропнах с токове и изпълних поздрав тип Хайл Хитлер.

Точно когато той се обръщаше, за да каже още нещо.

Когато погледът му се спря на мен — невъобразимо спипана, — останах като вкаменена. После свих всичките си пръсти, без показалеца.

— Виж — казах, сочейки стената зад него, — там няма камера. Но имаш една там. — Завъртях ръка, със стегнат лакът, немърдащи пръсти, крак вдясно. — Виж, там има камера. Обаче тази камера не може да запише всичко случващо се в тази… — Посочих обратната страна на стаята с лявата си ръка. — … част на стаята. — Най-накрая свалих ръце. — Имам чувството, че мерките ви за сигурност не са каквито трябва да бъдат, капитане. — Не казвай Джак. Не казвай Джак. Не казвай Джак.

Устата му се превърна в мрачна линия. Той се обърна и си тръгна, без да издаде онова, което му се искаше да каже. Чудесно. Сега цял ден щеше да ме гризе любопитство. Не много, но все пак.

Старият ми приятел и враг, Дейвид Тафт, се изсмя зад гърба ми. Буквално.

— Кълна се, Дейвидсън, със сигурност знаеш как да създаваш приятелства и да влияеш на хората.

Обърнах се към него, когато седна на бюрото си.

— Ако не внимаваш, ще кажа на сестра ти, че пак излизаш с онова момиче на повикване от Покипси.