Лора Себастьян - Повелителката на дима

Когато императорът умре, когато и да се случи това, искам да изгоря тялото му. Искам да допра факлата до него и да остана и да гледам, докато от него не остане нищо, освен пепел.

Вярвах, че когато императорът умре, това ще ме омиротвори, но сега, докато се взирам в мъртвото му тяло и празните му очи, покоят все още изглежда безкрайно далеч.

Моята майка беше Кралицата на мира, мисля си аз, докато мъжете, които строят кладата, я привършват и ме оставят насаме с тялото. Но аз не съм такава кралица. Отвръщам се от императора и поглеждам тълпата от бежанци и освободени астрейци, които са се насъбрали, за да видят как ще изгори. Моментът е добър за още една реч вероятно, но те не са дошли тук за речи. Блейз се приближава с факла в ръка, свел надолу очи. Не ме е погледнал, откакто се събудих, а аз още не съм сигурна дали искам да ме погледне, или не. Не поемам факлата. Вместо това се обръщам към императора и протягам ръка. Отново това отнема известно увещаване. За миг всички притихват и настъпва предусещащо мълчание, преди да се появят малки пламъчета, близващи дланта на ръката ми. Колкото и да са немощни, те са достатъчни, за да изтръгнат от тълпата ахкане и приглушен шепот. Докосвам с пламъците леглото от слама под неговото тяло и гледам как огънят го грабва. Зад мен изумлението на тълпата преминава в овации. Артемизия беше права, те вярват, че това е нова дарба, дадена ми от Хаза за моята саможертва. Може би е така, но не е достатъчно. Видях как Крес използва нейната сила. На нея не й се налагаше да я изкопава, тя винаги беше там, част от самата нея като кожата й, сухожилията и костите. Почти не чувам овациите. Не отмествам очи от трупа на императора и дори не си позволявам да мигна, докато пламъкът обхваща и близва овъгленото му вече тяло. Едва тогава забелязвам слабото проблясване на червения скъпоценен камък на гърлото му, покрит с пепел и сажди, но ясно различим. Медальонът на Ампелио с Огнения скъпоценен камък. Пресягам се през пламъците, хващам камъка и го издърпвам. Ръката на Блейз покрива рамото ми, опитвайки се да ме отдалечи от разгарящия се огън, но аз не позволявам да бъда отместена. Искам да видя всичко до края, докато императорът не изчезне и от него не остане нищо, освен пепел. Стискам медальона на Ампелио здраво в ръката си, чувствайки как силата му прелива в моята. Ще нося корона от тази пепел , мисля си аз. Накрая, когато пламъците стават толкова плътни, че не мога да го виждам повече, се обръщам и отдалечавам, без да поглеждам назад.

Откривам Мина в една от каловаксийските казарми заедно с момче и момиче, малко по-млади от мен. Леглата са изтикани по краищата на стаята, освобождавайки огромно празно пространство в средата на каменния под, където тримата стоят. От сенките при входа аз ги наблюдавам известно време, без да ме виждат.

— Покажи ми, Лайъс — казва Мина, поставяйки купа на пода между тях. Когато я намества долу, част от водата се разплисква отвън. Момчето преглъща, шавайки с ръце зад гърба си. Отначало си помислям, че сигурно е бил един от робите, които сме освободили от мината, но след това забелязвам белезите по ръцете му, местата, от които трябва да е взета кръв. Той е Пазител. Каловаксийците трябва да са го изследвали преди битката. От тази мисъл ми прилошава и един бърз поглед към момичето потвърждава, че и то има същите белези. Колко ли са? Момчето — Лайъс, вдига накрая ръце, простирайки дланите си към купата. В миг водата се устремява нагоре, понася се във въздуха на нивото на очите, образувайки идеална кристална сфера. Мина кимва, доволна.

— Можеш ли да я превърнеш в лед? — пита тя. Веждите на Лайъс образуват бръчка, докато той се концентрира върху сферата. Тя помръдва, заблестява от светлината на свещите, преди повърхността й да стане заледена и твърда, а после цялата се превръща в лед.

— Добре — казва Мина. — Освободи я.

Лайъс спуска ръцете си и сферата пада, разбивайки се върху каменния под.

— Извинете — промърморва той.

— Много добре — казва Мина. — Как се чувстваш?

Тя пристъпя към него, за да пипне челото му, и тогава ме вижда.

— Ваше величество — казва тя, накланяйки глава в моята посока. Лайъс и момичето правят несръчен поклон и реверанс, когато влизам в стаята.

— Мина — отвръщам, преди да се усмихна на другите двама — намерили сте Пазители.

— Да — свива устни тя, — имаше десет. Деветима са огнени, включително и Гризелда тук. Лайъс беше доведен от Водната мина, така че да могат да ги изучават един до друг. Лайъс, Гризелда, ще позволите ли на кралица Теодосия да ви докосне?