Лора Себастьян - Повелителката на дима

— Вероятно ще мога да избързам с отварата, така че да уредим нещата официално.

Преди да отговоря, сме прекъснати от викове, които разбиват крехкото спокойствие в градината. Един от гласовете, които веднага различавам, е на крал Етристо.

— Това е неприемливо — вика той много по-гръмогласно, отколкото съм предполагала, че е възможно за него. — Имахме сделка, Реймър.

Стакриверийците, бродещи из градината, също разпознават неговия глас и моментално се разпръсват, отправяйки се към двореца, за да му освободят пространство. Донякъде и на мен ми се иска да направя същото, но ако той разговаря с цар Реймър, страхувам се, че това има нещо общо с мен.

— Тук — прошепва Колтания, като ме дръпва силно сред една горичка от дървета с широки стволове и храсталак, които ни скриват напълно. Храстите бодат, драскат и разкъсват роклята ми, но сърцето ми тупти толкова силно в ушите ми, че почти не ги усещам. Когато поглеждам към Колтания, виждам, че се взира навън с тревожни очи, а пръстът й допира устните й, за да ми шътне, преди да съм решила да проговоря.

Взимам пример от нея и намирам местенце в храсталака, откъдето мога да виждам празната полянка в градината, секунди преди цар Реймър да се появи, следван от крал Етристо, който се движи с далеч по-бавна скорост, сведен над покрития си със скъпоценности бастун.

— Не е безопасно — изсъсква цар Реймър, който се обръща към него. — Първо ерцхерцогът, а сега и това. Няма да рискувам живота си и живота на сина ми заради нищожната възможност тази студенокръвна кралица да благоволи да го направи свой немощен съпруг. Не дори и крал! Просто консорт, без политически и военни правомощия. Талин има и други перспективи. При това много по-добри.

Косъмчетата на врата ми настръхват и сърцето ми забива още по-бързо. Какво означава а сега и това ? Крал Етристо се засмива, но твърде рязко, за да е искрено.

— Изпускате рядко бижу, Реймър — казва той. — Кралица Теодосия не е кой знае каква награда, но истинското съкровище е самата Астрея и магията там. Видяхте какво могат да направят онези камъни. Когато се свърши с каловаксийците, вие ще контролирате продажбата им. Отделно от Водните скъпоценни камъни, които обсъждахме.

Водните скъпоценни камъни . Думите си идват на мястото — те са липсващите парчета от пъзела. Онова, което Етристо ще получи от моето гостуване. Онова, за което са се уговорили с Драгонсбейн. Никога не е ставало въпрос да ми помогнат, дори не е било и заради пари. А заради водата. Мислите ми не успяват да останат твърде дълго върху разкритието, защото борбата между двамата продължава.

— Проблемът си е твой, Етристо — подигравателно отвръща цар Реймър. — Винаги искаш още и още, но искаш твърде много. Етралия е достатъчно богата.

Крал Етристо се изплюва на земята до стола си.

— Няма такова нещо като достатъчно богата — казва той.

— Има, когато са замесени каловаксийците. Императорът не е някой, който може да бъде зачеркнат — тези убийства са достатъчно доказателство за това.

Убийства. Не убийство , не е ли само ерцхерцогът. Царят каза убийства. Сърцето ми прескача, а умът ми трескаво прехвърля кой е убит този път вместо мен. Сещам се за Блейз, Артемизия и Херон, които са прекалено заети да ме закрилят, за да пазят собствените си гърбове. Ако убиецът е мислил, че съм в стаята си, а вместо мен е попаднал на тях… Дори не искам да довърша тази мисъл.

— Императорът преследва момичето. Той няма интерес да те наранява или да намери враг в лицето на Етралия — казва крал Етристо.

Ред е на цар Реймър да се засмее, но смехът му звучи леко истерично. Той покрива лицето си с ръце и поклаща глава, а после отново ги пуска надолу.

— Не може да си сляп, Етристо. Момичето никога не е било целта на тези нападения. Ако императорът я искаше мъртва, досега да е станало. Императорът се е прицелил в кандидатите и изпраща послание на всеки, който може да му се изпречи на пътя. Чувам това послание, то е силно и ясно. Ще направиш добре, ако слушаш по-внимателно.

Крал Етристо вдига ръцете си нагоре.

— Е, добре. Върви. Тичайте обратно към Етралия с твоя син идиот като страхливци, каквито сте, но аз няма да възстановя средствата, които вече си ми дал.

В този момент лицето на цар Реймър става яркочервено и той пристъпва към Етристо.

— Парите са мои . Имахме уговорка, Етристо, и ти ми гарантира, че момичето ще избере Талин. Тъй като тя не го избра, парите са похарчени напразно и трябва да ми бъдат върнати до час, преди да си тръгнем.