Лора Себастьян - Повелителката на дима

По всичко личи, че не е подготвена за това.

— Не, никак, Ваше величество — казва след кратка пауза. — Щастлива съм да помогна с каквото мога, наистина.

— Много мило от ваша страна — усмихвам се толкова широко, че се оказва болезнено. — Знам, че със сигурност ще съм много по-спокойна, щом веднъж Сьорен е на свобода, за да мога да се върна към задачата ми да избера съпруг. След колко време ще е готов вашият серум?

Усмивката на Колтания трепва само за секунда. Много е добра в това да скрие емоциите си, но не достатъчно добра. Не толкова добра, колкото щеше да бъде, ако беше обучавана от дете да бъде наблюдавана така както Крес. Също като мен, в известен смисъл.

— Тези отвари отнемат време, Ваше величество, а и ние сме далеч от лабораториите, с които съм свикнала. Правя каквото мога.

— Сигурна съм, че е така — отвръщам и потупвам успокояващо ръката й. — Има ли някаква яснота кога отварата може да е готова?

Колтания е достатъчно умна да премисли внимателно следващите си думи.

— Още две седмици — казва тя накрая.

— Не казахте ли една седмица последния път, когато се видяхме?

Тя само свива рамене.

— Определянето на срока не може да бъде толкова прецизно. Това са само предположения. Тревожа се обаче, че някои от кандидатите може да изгубят търпение, ако отказвате да се срещате с тях толкова дълго, предвид сумите, които са длъжни да плащат на крал Етристо за всеки ден престой тук.

Зад лекотата, с която говори обаче, усещам предизвикателството, скрито в думите. Тя иска да разбере коя от нас ще мигне първа. Няма да съм аз.

— И аз се тревожа за това. Но, предполагам, всеки, който проявява нетърпение към мен, когато трябва да взема такова съдбоносно решение, едва ли ще подходящият избраник, не сте ли съгласна?

— Разбира се, Ваше величество. Търпението е от първостепенно значение — казва тя, насочвайки думите към мен, като обръща смисъла им.

Скръцвам със зъби.

— Лош късмет — казвам със звучна въздишка. — Тъкмо казвах на моите съветници онзи ден, преди отвратителната беда да ни сполети, че съм готова да сложа край на всичко. Разбира се, крал Етристо иска да проточи всичко колкото се може повече — заговорнически снишавам глас. — Знаете какъв е.

Колтания кимва.

— В Орания имаме поговорка: „Алчен като стакриверийски крал“.

Не ми се налага да се преструвам, че се смея, а Колтания също се разсмива.

— Съвсем вярно. И само като си помисля, че бях готова да приема предложението за женитба на канцлера.

Гърбът на Колтания изведнъж се изправя.

— Принц Сьорен се съгласи с това мое решение — добавям. — Всъщност бих потвърдила, че той беше сред най-силните поддръжници на канцлера.

— Така ли? — казва тя сухо. — Не останах с впечатлението, че принцът харесва брат ми. По-скоро предполагах, че любимец му беше покойният ерцхерцог, ако той самият не е планирал да се включи в надпреварата, разбира се.

Сьорен наистина каза, че ерцхерцогът е най-добрият вариант, ако трябва да избера някого, спомням си това, но не мисля, че някога открито е създавал подобно впечатление.

— Господи, не зная коя от двете идеи е по-нелепа — казвам през смях.

Този път Колтания не се разсмива с мен.

— Носи се слух и чувствам, че съм длъжна да ви предупредя като приятелка — казва тя, а гласът й преминава в шепот. — Един от пазачите в затвора твърди, че сте посещавали принц Сьорен посред нощ и сте оставали с него часове наред. За мнозина тези срещи не изглеждат като стратегически обсъждания.

— Мнозина сигурно не осъзнават, че принц Сьорен е в затвора и обсъжданията трябва да се провеждат нощем, когато в затвора не е шумно и натоварено. Освен това голяма част от тези обсъждания са свързани с установяването дали принцът е бил нахранен и полагат ли се необходимите грижи за него, което, разбира се, ги прави по-дълги, отколкото биха били иначе — сопвам се аз, преди да се овладея и да насиля една усмивка. — Още една причина, поради която съм крайно загрижена да го изведа от затвора, така че да не пилеем повече време и да приключим работата с кандидатите. Опасявам се, че две седмици са твърде дълъг период и за това време толкова много неща могат да се променят, не мислите ли?

Колтания свива устни.

— Искате да кажете, че ако се докаже невинността на принца в един по-приемлив срок, вие ще изберете съпруг. Правилния съпруг.

Ето го — леко завоалирания подкуп. Но щом тя може да играе игрички, значи и аз мога. Поглеждам я в очите и кимвам. Тя замълчава за малко.