Лора Себастьян - Повелителката на дима

— Хиляда, може би и отгоре — казва той. — Не са достатъчни, Тео. Дори да се включат и войските на Гораки и Вектурия.

— Да, не са достатъчни за война — съгласявам се с него. — Не са достатъчни да си върнем Астрея. Но ще стигнат ли, за да превземем една от мините?

Той се замисля, намръщен.

— Може би за известно време. Ако изненадващо атакуваме само пазачите на мината. Но дори тогава ще успеем да я удържим няколко седмици, докато вестта стигне до императора и той изпрати повече войски. Тогава каквато и победа да сме имали, ще бъде набързо пометена. Той има твърде много мъже, твърде много обучени воини. Няма да е достатъчен дори елементът на изненада от наша страна. Единствено ще спечелим време.

— Време — съгласявам се аз — и Огнената мина. Още около две хиляди и петстотин астрейци са там. А ние няма да се задържим дълго. Докато императорът изпрати още войски, ние ще сме си заминали.

— Към друга мина — допълва Ерик, — за да освободим още хора и да ги присъединим към останалите воини. Когато завземем всичките четири мини, ти вече ще си събрала истинска армия.

— Всеки ще има право на избор — казвам твърдо аз. — Ако не искат да се бият, ние пак ще им предоставим цялата защита, на която сме способни. Но не смятам, че ще бъде труден избор за тях след всичко, което са преживели. Те са гневни — нека им дадем възможност да използват този гняв срещу хората, които са им отнели всичко.

Ерик бавно поклаща глава, очите му са напрегнати.

— Но ако си тръгнеш сега, крал Етристо няма да има основание да запази Сьорен жив, освен ако не го продаде от чиста злоба на императора — отбелязва той.

Само преди минути Сьорен ми каза, че ако имам шанс да спася Астрея, трябва да го изоставя, за да го направя, но сега имам този шанс и знам, че не мога да го сторя.

— Ще мога да намеря още хора — казва Ерик след малко. — Има и други лагери — един в Тимори, друг един в Етралия. Едва ли са толкова големи колкото този, но все пак има доста хора там. Ще отида да се опитам да привлека още воини или поне да се уверя, че към тях не се отнасят толкова зле, колкото тук. Ще ми отнеме няколко дни да стигна до тях и да се върна в Астрея. Така ще имаш време да измъкнеш Сьорен от тъмницата и да изпратиш вест до вожда Капил във Вектурия да се отзове на предложението си да ти помогне. Всичко това означава, че ще трябва да играеш игричката им още малко.

— Мисля, че ще се справя с това — казвам сухо. — След императора това е лесно.

— Щеше да е лесно, ако нямаше наемен убиец, с когото да се бориш — напомня ми той, което си е разумен аргумент.

— Ще се оправя — махвам пренебрежително с ръка. — Колко скоро ще можеш да тръгнеш?

— До няколко часа — отвръща той. — Останалите гораки имат готовност да си тръгнат още откакто пристигнахме. Не им харесва Ста Криверо.

Не ги виня, след като Ерик ми разказа как се държат с тях, как ги унижават и оплюват.

— Как ще държим връзка? — питам го. — Дано нищо не се обърка, но ще е добре да имаме някакъв план за комуникация при нужда.

Лицето на Ерик се напряга от усилието да измисли нещо.

— Нека поговоря с учителя Джуру — казва той след малко. — Той е направил някакви изобретения, които пази за себе си, но едно от тях може да свърши работа.

— Какви изобретения? — питам подозрително. — Ти каза, че е алхимик, нали? Това не включва ли също и правенето на злато?

— Нещо такова — усмихва се самодоволно Ерик. — Как мислиш, че съм платил на крал Етристо за привилегията да се боря за ръката ти?

За момент не съм способна да направя каквото и да било, освен да се взирам в него.

— Учителят Джуру е създал злато? — произнасям бавно.

— Нещо такова — повтаря той. — Много прилича на злато, достатъчно, за да заблудя краля, но илюзията едва ли ще продължи дълго.

— Магия или наука?

Ерик свива рамене.

— Доколкото разбирам, а то без съмнение е недостатъчно, има по малко и от двете.

Не искам нищо друго, освен да се скрия в стаята си целия ден и да планирам евентуалното ни бягство от Ста Криверо, но вместо това се приготвям за разходка в градината с Колтания. Поканата й беше твърде настоятелна, а аз се надявам да я убедя да побърза с нейния серум на истината, за да измъкна Сьорен от затвора колкото се може по-бързо.

Артемизия седи в единия ъгъл на стаята, лъскайки непрекъснато нарастващата си колекция от кинжали, докато Херон се опитва да поправи една от роклите ми. Колкото и да е сръчен, ще е трудно да се скрие колко много скъпоценности съм отскубнала, за да ги дам на децата в лагера.