Лиза Смит - Свечеряване

Стефан затвори вратата зад гърба си и се вгледа в неспокойните очи на Елена. Те излъчваха светлина, която едва не го накара да се спре на прага.

Той те нарани.

— Той наранява всички. Това е в природата му и не зависи от него. Ала днес имаше нещо странно в него. Не зная какво. Но точно сега не ме е грижа. Но я се чуй, та ти казваш цели изречения!

Той е… Елена спря и за пръв път, откакто отвори очи на горската поляна, където възкръсна, челото й бе смръщено. Не можеше да обрисува картина. Не намираше и подходящите думи. Нещо в него. Нещо избуява в него. Като… студен огън, тъмна светлина, каза накрая тя. Огън, който те изгаря отвътре навън.

Стефан се опита да го сравни с нещо, за което да е чувал, но нищо не му идваше наум. Все още се чувстваше унизен, че Елена бе видяла какво се бе случило между него и Деймън.

— Зная, че вътре в него е моята кръв. Заедно с тази на половината момичета в града.

Елена затвори очи и поклати бавно глава. После, сякаш решила повече да не се занимава с това, потупа мястото до себе си.

Ела , заповяда му с уверен глас и го погледна подканващо. Златните точици в очите й блестяха с особена светлина. Позволи ми… да потуша… болката.

Тъй като Стефан не се подчини веднага, тя протегна ръце. Той знаеше, че не бива да отива, но беше наранен — най-вече гордостта му.

Пристъпи към нея, наведе се и я целуна.

По-късно същия ден Каролайн седеше заедно с Мат Хъникът, Мередит Сулес и Бони Маккълоу и всички слушаха Стефан по мобилния телефон на Бони.

— В късния следобед е добре — говореше Стефан. — След обяд обикновено си подремва малко, а и след няколко часа ще е по-прохладно. Казах на Елена, че ще дойдете да я посетите и тя е много развълнувана, че ще ви види. Но запомнете две неща. Първо, минали са само седем дни, откакто се върна и тя още не е… каквато беше. Мисля, че ще преодолее… симптомите… само след няколко дни, но междувременно не се изненадвайте от нищо. И второ, не казвайте нищо за това, което ще видите тук. На никого.

— Стефан Салваторе! — Бони беше възмутена и обидена. — След всичко, което преживяхме заедно, ти все още ли мислиш, че ще се раздрънкаме?

— Не че ще се раздрънкате — достигна до тях виновния глас на Стефан, но Бони го прекъсна:

— Бяхме заедно и се борихме срещу безмилостни вампири и градски призраци, върколаци и Древните, оцеляхме в тайни крипти, преследвани от серийни убийци… и срещу Деймън дори… и нима сме казали на някого за това?

— Извини ме — каза Стефан. — Просто имах предвид, че Елена няма да е в безопасност, ако някой от вас се изтърве дори пред един човек. Новината тутакси ще се появи на първа страница на всички вестници: МОМИЧЕ ВЪЗКРЪСВА. И тогава какво ще правим?

— Разбирам страховете ти — обади се Мередит и се наведе, за да може Стефан да я види. — Не се тревожи. Никой от нас няма да каже на никого. — Тъмните й очи се стрелнаха за миг към Каролайн, сетне се извърнаха.

— Трябва да ви попитам — Стефан бе пуснал в ход цялата си ренесансова галантност и кавалерски обноски, съобразявайки се с факта, че трима от четиримата, които го гледаха върху дисплея на телефона, бяха момичета — дали има някакъв начин да подновите клетвата си?

— О, мисля, че има — отвърна Мередит любезно и този път погледна Каролайн директно в очите. Каролайн се изчерви и бронзовите й страни и шията поаленяха. — Ще се погрижим за това и следобед ще дойдем.

— Иска ли още някой да каже нещо? — попита Бони, която държеше телефона.

Мат бе останал мълчалив по време на разговора. Сега кимна с глава и светлорусите му кичури се разпиляха по челото му. Сетне, сякаш повече не можеше да се сдържи, изтърси:

— Може ли да говорим с Елена? Само да й кажем „здрасти“? Искам да кажа… мина цяла седмица. — Загорялата му кожа, със златист оттенък като на слънчев залез, поруменя почти като на Каролайн.

— Мисля, че по-добре е да дойдете. Тогава ще разберете защо — рече Стефан и затвори.

Всички бяха в къщата на Мередит, насядали около старата маса в задния двор.

— Е, може поне да им занесем малко храна — предложи Бони, докато се люлееше напред–назад в стола си. — Само един бог знае какво им готви госпожа Флауърс, ако въобще го прави. — Махна към останалите, все едно ги подканяше да станат.

Мат понечи да се подчини, но Мередит не помръдна от мястото си.

— Току-що обещахме нещо на Стефан — изрече тя тихо. — За клетвата. И за последствията!

— Зная, че имаш предвид мен — каза Каролайн. — Защо просто не го кажеш направо?