Лиза Смит - Свечеряване

— Прерийните кучета, а не хамстерите.

— О, на кого му пука… — Каролайн млъкна и затършува трескаво из чантата си, но Стефан й подаде кутия с книжни кърпички. Вече бе изтрил размазаното червило от устните на Елена. Каролайн изтича в малката баня, свързана с таванската стая на Стефан и затръшна вратата.

Бони и Мередит се спогледаха и издишаха едновременно, едва сдържайки се да не избухнат в смях. Бони бързо имитира изражението на Каролайн, докато се търкаше като обезумяла и уж хвърляйки кърпичка след кърпичка. Мередит поклати укорително глава, но тя, Стефан и Мат се тресяха от смях. По-голяма част от обзелото ги веселие бе просто начин да освободят насъбралото се напрежение — бяха видели Елена жива след шестте дълги месеци без нея — и не можеха да спрат да се смеят.

Или поне не можаха, докато от банята не излетя кутията с книжните кърпички и едва не удари Бони по главата — и те осъзнаха, че затръшнатата врата се бе отворила, а в банята имаше огледало. Бони зърна отражението на Каролайн в огледалото, а миг след това срещна пламтящия й от гняв поглед.

Да, тя ги бе видяла да й се присмиват.

Вратата се затвори отново — този път, сякаш я бяха ритнали. Бони наведе глава и се хвана за късите си ягодово червени къдрици. Искаше й се подът под краката й да се отвори и да я погълне.

— Извинявам се — промълви, опитвайки се да се държи като зряла личност. Сетне вдигна глава и видя, че останалите са много по-загрижени за Елена, която явно бе разстроена от това отхвърляне.

„Добре, че накарахме Каролайн да подпише кръвната клетва“, помисли си Бони. Добре е също, че знаем кой още я подписа. На Деймън можеше да се разчита да накаже нарушилите я.

Докато тези мисли минаваха през главата й, тя отиде при групичката около Елена. Стефан се опитваше да задържи Елена; Елена се опиташе да последва Каролайн; а Мат и Мередит помагаха на Стефан и утешаваха Елена, че всичко е наред.

Когато Бони се присъедини към тях, Елена вече се бе отказала да отива в банята. По лицето й бяха изписани болка и объркване, а тъмносините й очи плуваха в сълзи. Тя явно бе наранена и в същото време изпълнена със съжаление. Но под всичко това съвсем изненадващо се прокрадваше някакъв страх. Интуицията на Бони внезапно се пробуди.

Тя потупа приятелката си по ръката, единствената част, която можеше да достигне, и заприглася на останалите:

— Ти не знаеше, че тя ще се разстрои. Не си искала да я нараниш.

Блестящи като планински кристали сълзи се търкулнаха по страните на Елена, а Стефан ги улавяше с кърпичка, сякаш всяка от тях бе безценно съкровище.

— Тя мисли, че Каролайн е наранена — обясни Стефан — и е разтревожена за нея, поради някаква причина, която не разбирам.

В този миг Бони осъзна, че все пак Елена може да общува — телепатично.

— Аз също го почувствах — кимна червенокосото момиче. — Болката. Но кажи й — имам предвид Елена — Елена, обещавам ти, че ще й се извиня. Ще се покая.

— Май всички ще трябва да се покаем — присъедини се Мередит. — Но междувременно искам да се уверя, че този „незнаещ ангел“ ме познава.

С изражение на безкрайна нежност тя притегли Елена от прегръдките на Стефан в своите и я целуна.

За нещастие точно в този миг Каролайн излезе от банята. Долната част на лицето й бе по-бледа от горната, тъй като бе лишена от грима: червилото, пудрата, ружа. Тя се спря като закована и се втренчи изумено в разкрилата се пред очите й гледка.

— Не мога да повярвам! — процеди с унищожителен тон. — Вие продължавате ! Това е отвра…

— Каролайн! — отекна предупредително гласът на Стефан.

— Дойдох тук да видя Елена. — Каролайн кършеше ръце, сякаш бе изправена пред ужасен конфликт. — Някогашната Елена. И какво видях? Тя е като бебе, не може да говори. Прилича на някакъв самодоволен гуру, който се носи из въздуха. А сега се държи като някаква перверзна…

— Не довършвай — прекъсна я Стефан тихо, но твърдо. — Казах ти, че след няколко дни ще превъзмогне първите симптоми, съдейки по досегашния й напредък.

И той е различен, помисли си Бони. Не беше само щастието, че Елена се е върнала. Беше… вътрешно по-силен и по-уверен. Стефан винаги е бил тих и кротък отвътре; нейните сили го усещаха като бистра езерна вода. Сега видя как тази бистра вода се бе надигнала като цунами.

Какво го бе променило толкова много?

Отговорът дойде незабавно, макар; и отново под формата на въпрос. Елена все още беше отчасти дух — интуицията на Бони й го подсказваше. Какво би станало, ако пиеш от кръвта на някой като нея?