Майкл Скотт: 13-те светини

Старата жена отвори торбата с плетката, извади току-що наострените ножици и внимателно изряза статията. Щеше да я сложи при останалите в албума, където държеше изрезките от вестници. Списъкът с покойници набъбваше.

Беа Клей беше петата мъртва. Четвърта за последните два месеца и петата от онези, за които знаеше. Ако убийството на една възрастна жена в Лондон се оценява на осем вестникарски реда, тогава смъртта — случайна или не — на една пенсионерка би могла да мине незабелязано за повечето хора.

Джудит познаваше всички жертви.

Мили беше първа. Преди десет години Милдред Бейли умря в дома си. Беше инвалид, живееше с племенника си в една селска къща в Уелс и стана жертва на ужасен нещастен случай.

По-късно Джудит разбра, че не са били нещастни случаи. Мили никога не бе напускала Уелс. Родителите й загинаха през „блицкрига“ и я осинови една двойка уелсци. Джудит си спомняше за Мили, най-голямото от групата деца, като за изключително практично момиче. Едва осемгодишна тя се нае да наглежда парцаливата група евакуирани деца, особено по-малките, които не бяха навършили и четири години по времето на операция „Пайд пайпър“ 5 5 Операция за масово евакуиране на цивилни във Великобритания през Втората световна война. — Б.пр. , когато за три дни три и половина милиона деца бяха евакуирани във вътрешността на страната. В първите години на Втората световна война се смяташе, че немските самолети ще бомбардират всички по-големи градове, следователно единственият начин да се запази животът на следващото поколение, бе децата да се евакуират във вътрешността на страната. Четиристотин деца бяха евакуирани в Пулхели в Уелс в западната част на страната, а една групичка, състояща се от тринадесет души, в която влизаше и Джудит, най-накрая стигна до хълмистото графство Мадок. Дванадесет от тези деца после се върнаха по домовете си, но Мили остана. В списъка с покойниците пишеше, че Милдред паднала от инвалидната си количка, търколила се надолу по стълбите и се забила в стоманения парапет.

Джудит прие случилото се като ужасна случайност.

Нещастна… Неочаквана… Без време…

До следващата смърт.

Джудит никога не бе харесвала Томас Секстън. Като малък Томи беше ужасен побойник. По онова време той беше дебеланко с къдрава рижа коса и кафяви свински очички и имаше навика постоянно да тормози и да дразни по-малките. Томи порасна и стана още по-голям побойник — започна да изкарва хляба си като събираше борчове, а след като се пенсионира започна да работи като агент по инкасото и лихвар. Бруталността, с която бе убит, събуди интереса на пресата — гръдният му кош бе разрязан от гърлото до слабините, а сърцето и белите му дробове бяха извадени от тялото. СЪВРЕМЕНЕН ИЗКОРМВАЧ ВИЛНЕЕ В ЛОНДОН, написаха с едри букви вестниците.

Джудит не се изненада от убийството на Секстън. Винаги бе знаела, че Томи ще свърши зле. Спомни си за нощта, когато го спипаха да насочва фенерчето си към небето точно когато прелитаха вражеските бомбардировачи, за да привлече вниманието им. Едно от по-големите момчета го хвана и го преби от бой. По-късно Томи се фукаше на останалите, че наказанието не било напразно — искал немците да бомбардират града, за да види как изглежда труп.

Когато преди три седмици Джудит научи за смъртта на Джорджина Рифкин в Ипсуич, ледените пръсти на страха се вкопчиха в стомаха й. Смъртта на двама души, които знаеха тайната, можеше и да е случайност. Но смъртта на трима със сигурност беше нещо повече. Официално Джорджи, пенсионирана учителка, бе паднала на релсите пред влака. По-късно Джудит попадна в Интернет на слух, според който старата жена била завързана с разперени ръце и крака върху железопътната линия.

Само преди четири дни Нина Бърн почина в Единбург. Вестниците писаха, че пенсионираната библиотекарка изсипала цял тиган с врящо олио върху себе си, докато готвела в апартамента си. Джудит знаеше, че Нина изобщо не се занимава с готвене.

А сега и Беа.

Колко души още ще бъдат убити по този дивашки начин?

Джудит Уокър знаеше, че всички те са жертви на планирано прочистване, и се чудеше кога ще дойде и нейният ред.

Джудит стана, взе една избледняла снимка от камината и я отнесе до прозореца. Обърна я към светлината и се взря в трите неправилни редици, от които я гледаха тринадесет усмихнати лица. Приличаше на училищна снимка, на която по-големите деца бяха застанали отзад, а по-малките бяха коленичили или седнали отпред. Черно-бялата фотография бе избеляла до кафеникаво, така че по лицата трудно можеха да се различат каквито и да било подробности. Милдред, Джорджина и Нина бяха в задната редица, като демонстрираха своята осемгодишна самостоятелност с небрежно прехвърлени ръце през раменете една на друга.