Майкл Скотт - 13-те светини

Във внезапен проблясък той видя как Точилото се разтроши под пръстите на Ахриман и се разпадна на песъчинки и прах, след което ключът се превъртя в шестата ключалка.

Чакаха този миг толкова отдавна.

В легендите на техния род се разказваше за времето, когато бяха вървели из Света на хората и бяха пирували с лакомството, познато под името „човешка плът“. Имаше и разкази за онези, които им се бяха изплъзвали с помощта на другите скрити или временни врати, мостове и портали.

Но сега вече времето за чакане изтичаше.

Шест от изгарящите ключалки, които запечатваха вратата между равнините на съществуванията, бяха отключени.

Разни миризми — гъсти, на месо и сол, на множество възможности и удобни случаи, нахлуваха през мъничките пукнатини и докарваха до полуда демоните най-близо до отвора.

Оуен застана пред дървената врата с железните нитове, стиснал здраво Счупения меч в двете си ръце, и изправи рамене.

— Какво ще правим? — прошепна Сара.

— Нямам никаква представа — отвърна Оуен. Той направи крачка напред и докосна вратата с края на Счупения меч. Металните нитове изсъскаха и се покриха с мехури, а после дървото се разпадна на прах.

Когато Сара последва Оуен, можеше да се закълне, че кожата му блещука с металически отблясъци.

В миниатюрната стая беше като в кланица.

Тъмен, гол мъж лежеше на земята в средата на стаята, възседнал някакво заклано тяло. По-голямата част от лицето я нямаше, а отпечатъците от зъби върху брадичката и краищата на челюстта, където все още се виждаше плът, приличаха на ухапвания от човек. Лицето, врата и гърдите на Мъжа от Мрака бяха покрити с кръв.

Тялото на Вивиен бе разпрано от гърлото до слабините и кожата й бе обелена така, че се виждаха извитите ребра и вътрешните органи. Светините, които бяха непокътнати, бяха положени върху тялото на жената и по тях бе полепнала съсирена кръв.

Ахриман Саурин изви глава, за да погледне двойката, застанала на вратата. Свирепата му усмивка беше ужасяваща със свежата кръв от трупа на Вивиен.

— Браво на тебе, че ми носиш меча! — изсъска той и потопи светинята — миниатюрната резбована плетеница на Колесницата на Морган — в зейналата рана в тялото под него като я окъпа в кръвта и течностите там. Когато я повдигна обратно, той я смачка в ръцете си, докато тя се превърна в безформена пихтия.

И Оуен, и Сара чуха изтракване и щракване на ключалката, след което закланото тяло лекичко се повдигна. В този момент те видяха, че то е положено върху метален люк, почернял от кръв. Металната порта потрепна и се огъна, а възлест черен език се плъзна през отвора и взе да лочи кръвта.

— Твърде късно е! — изсъска Ахриман Саурин.

Оуен почувства как мечът помръдна, изви се по собствена воля и в следващия момент той самият бе тласнат напред, сграбчил оръжието в двете си ръце, като първо мечът сочеше надолу и наляво, а след това се вдигна нагоре. Ахриман дръпна най-близката светиня и я разтърси. Оуен зърна за миг парче козина, глава на елен заедно с рогата, точно преди мечът да я промуши и във въздуха да се разхвърчат искри.

— Виж Плаща на Артур! — Мъжът от Мрака се изправи, метна плаща около раменете си и положи украсената с рога качулка върху главата си. Лявата ръка на Саурин се изстреля напред и хвана острието на меча посред взрив от зеленикавобял огън.

Оуен се опита да го изтегли, но не успя.

Чукането изпод кръглия метален капак беше настойчиво и оглушително.

— Моите поданици са гладни — прошепна Ахриман. Той затегли към себе си меча и Оуен почувства как оръжието се изплъзва от ръката му. — Мечът е най-могъщият от всички ключове. Ако отворя неговата ключалка, няма да имам нужда от останалите. — Той отново затегли меча към себе си и почти го изтръгна от ръцете на Оуен.

— Знай, че си удостоен с голяма чест: ти ще си пръв на пира на чудовищата.

— Не! — Оуен се опита да се дръпне назад.

— О, да! — Ахриман го придърпа напред.

Сара усети, че Оуен ще изпусне меча. А ако мечът попадне в Мъжа от Мрака, ще дойде края на света…

И от мрака Сара се хвърли към Оуен, удари го по раменете, блъсна го напред и го тласна в ръцете на Ахриман. Оуен все още се беше вкопчил в меча и внезапният тласък напред го изненада. Металното острие издра ръцете на Ахриман, а счупеният връх на оръжието потъна в гърдите му и се плъзна по ребрата му, след което разкъса белите дробове и сърцето му.