Майкл Скотт - 13-те светини

Амвросий сви рамене:

— Кой би могъл да каже? Те са твърде могъщи и могат да разкъсат материята на несметен брой светове, за да отворят портите към неизследвани царства.

— Какво искате да направим ние? — попита уморено Сара.

— Вие просто трябва да го спрете — каза Амвросий.

— Как? — попита Оуен.

— Само аз мога да обуздая всички светини — обясни старецът. — Ще се наложи да влезем в къщата, чиито пазители не са човешки същества, и след това да приберем и изнесем светините. Трябва да се убият Мъжа от Мрака и неговата съучастничка.

— Като го казваш така, звучи съвсем просто — рече Сара.

— Но изобщо няма да е просто — каза Амвросий.

Планът се струваше смешно прост на Ахриман.

Защо да изразходва енергия да търси онези двамата, когато полицията разполага с всичко необходимо, за да свърши това вместо него? Откритието, че полицията е проследила Милър до селото, си беше истински подарък. Той горчиво сви устни — боговете му се усмихваха.

Мъжът от Мрака се спря на върха на хълма, облегна се върху каменната стена и погледна надолу към езерото. Полята, които се простираха пред погледа му, бяха пълни с временни павилиони и цветни сергии. Навсякъде се вееха знамена и хиляди хора си бяха облекли страховити костюми в чест на фестивала. Някои носеха костюми от празника на Вси светии, други се бяха наконтили в дрехи, вдъхновени от филми, а трети бяха в одежди, за които си мислеха, че са традиционни. Ахриман се усмихна — когато Демонският род дойде тук, човеците дори няма да могат да ги разпознаят.

В далечината се чуваха гайди, чиито пискливи звуци се носеха леко и почти приятно в учудващо благоуханния октомврийски въздух. Имаше хора от цял свят. Мнозина бяха от келтските земи — уелсци, шотландци, ирландци, жителите на остров Ман, бретонци — и всеки час пристигаха още и още. Имаше американци, канадци, австралийци. През нощта пристигнаха учудващо голяма група представители от Източна Европа. Той видя дори и няколко южноафрикански знамена. В полята отпред имаше поне сто и петдесет хиляди мъже, жени и деца на всякаква възраст.

Тринадесет огромни погребални клади бяха разхвърляни привидно случайно. И само той знаеше, че единадесет от тях съдържат обвитите със слама парчета от телата на Пазителите и че самите клади са подредени по строго определен ред.

И когато огньовете лумнат в мамещото нощно небе и погълнат плътта, той ще събере светините на едно място, ще ги натроши церемониално, за да счупи печатите между световете и ще освободи пътя на Демонския род. Древният ритуал ще ги обвърже с него. Той ще стане техен господар и те ще трябва да му се подчинят. С тяхна помощ той ще управлява света.

Ахриман отново погледна към полята. Замисли се дали сто и петдесет хиляди човешки души ще стигнат, за да заситят апетита на Демонския род.

Съмняваше се в това.

— Не виждам никаква друга възможност, а ти? — попита сериозно Амвросий.

— Но стотици хора може да бъдат убити, а хиляди — ранени — възрази Сара.

Амвросий сви рамене:

— Ако Мъжът от Мрака задейства светините, то всички така или иначе ще умрат. Милиони хора ще умрат.

— И ти си готов да приемеш това и да обречеш на смърт стотици хора? — не повярва на ушите си Оуен.

— Е, да, готов съм… и не на само това, а на много повече — рече старецът.

— Ако имаш такава голяма сила, защо сам не вземеш светините? — попита Сара. — Сигурна съм, че можеш да влезеш вътре и да ги вземеш.

— Стражите на силата, които Мъжът от Мрака е наредил в кръг около светините, ще отслабят моите собствени сили и ще стана безпомощен — поклати глава Амвросий. — Не! Моето място е тук. Ще се върна в пещерата и ще почакам един час, след което ще започна да действам. Когато чуете сигнала ми, ще влезете в къщата, ще вземете светините и ще убиете Мъжа от Мрака и неговата слугиня.

— Как да донесем светините при тебе? — попита Сара.

— Пренесете ги в нещо — отвърна Амвросий.

— Едва ли ще можем — усъмни се Оуен.

— Всеки човек може да ги пренася, но трябва да си с потекло на истински Пазител, за да можеш наистина да ги използваш .

— Но аз не съм роднина на Джудит Уокър и въпреки това използвах меча — отбеляза Сара.

— Ти не си Пазител — отвърна Амвросий, а лицето му остана безизразно. — Но ти нахрани меча и това го обвърза с тебе. Е, да, ти го използва, но само за да убиеш. Голямата магия на меча, Сара, се крие в това, че той може да лекува и да сътворява.

Старецът се обърна към Оуен: