Джанин Фрост - С единия крак в гроба

— Виж, друже, опипай врата си — практично се намеси Боунс. — Ти нямаш пулс. Вземи този нож. — Той посочи към острието, което цяла нощ бяха използвали. — Порежи дланта си. Виж какво ще стане.

Дейв предпазливо притисна гърлото си с два пръста и зачака, после очите му се изцъклиха. Той сграбчи кървавото острие и бързо го прокара по предмишницата си. Тънка линийка кръв изби върху кожата, която скоро се затвори, и Дейв извика.

Отделих се от Боунс и Родни и стиснах ръцете на Дейв.

— Дейв, нека ти кажа от собствен опит, че е възможно да преодолееш произхода си. Ние сме такива, каквито сами решим да бъдем, независимо от всичко. Независимо от всичко друго. Ти все още си си ти. Пак ще се смееш, ще плачеш, ще вършиш работата си, ще губиш на покер… Ние всички те обичаме, чуй ме. Ти си повече от едно биещо сърце! Много повече!

Той заплака и от очите му рукнаха розови сълзи. Хуан, Тейт и аз го прегърнахме дружно, докато хлипаше. Най-накрая Дейв ни избута настрани и изтри очите си, зяпайки кръвта върху пръстите си.

— Не се чувствам мъртъв — прошепна. — Помня… чух те как викаш, Кат, и видях лицето ти, но не помня да съм умирал! И как е възможно да съществувам, ако съм мъртъв?

Тейт отвърна яростно:

— Ще си мъртъв, ако лежиш в онзи ковчег там. Ти си ми приятел, винаги ще бъдеш, без значение какво ядеш, мамка му. Не повярвах на онзи блед негодник, когато заяви, че може да те върне, но ти си тук и да не си посмял да се покриеш отново с пръст. Имам нужда от теб, приятелче. Без теб беше истински ад.

— Липсваше ми, amigo — каза и Хуан на едва разбираем английски. — Не можеш пак да ме изоставиш. Тейт е скучен, а Купър иска само да тренира. Трябва да останеш.

Дейв ни зяпна.

— Какво се е случило, че вампир и гул съживяват мъртвите за вас?

Стиснах и другата му ръка.

— Ела с нас и ще ти разкажем всичко. С теб всичко ще е наред, обещавам ти. Първо обаче, трябва да ми се довериш, моля те, моля те, довери ми се сега.

Той седеше, безмълвно наблюдаваше надгробната плоча и лицата около себе си. Най-накрая крива усмивка изви устните му.

— Това е възможно най-странното нещо, което ми се е случвало. Чувствам се добре. Съзнанието ми е като омотано в захарен памук, но за мъртвец се чувствам доста добре. В гробище ли се намираме?

Аз кимнах и той бавно се изправи.

— Мразя гробищата. Да се разкараме от тук.

Хвърлих се на врата му и сълзите отново се стекоха по страните ми, ала този път се усмихвах през тях.

— След малко и аз идвам.

Хуан го изведе от тентата. Дон безмълвно го потупа по рамото и докато се отдалечаваше, очите му също блестяха. Боунс все още седеше на земята до Родни.

Хвърлих се отгоре му толкова силно, че го проснах на земята, без да обръщам внимание на кръвта, която го покриваше. Разцелувах го, покорена от радостта, и когато накрая се отдръпнах, той се усмихна.

— Моля.

— Ъхъм. — Родни се ухили. — И аз помогнах, помниш ли?

Целунах го горещо по устата и Боунс ме издърпа обратно, сумтейки развеселено.

— Достатъчно благодарности, сладурче. Няма да се отървеш от него, ако не престанеш.

— Изглеждаш ужасно, Боунс. Боже, винаги ли е толкова брутално?

Родни отговори на въпроса ми.

— Не, обикновено не. По принцип половин литър свършва работа, но твоето момче дълго време е стояло изстинало. Честно казано, не вярвах, че ще се получи. Имаш късмет, че Боунс е силен.

— Късметлийка съм — съгласих се с него, но причините за късмета ми бяха много повече.

— Ей, пазителят на гробниците. — Гласът беше на Тейт, който бе надянал непоколебимо изражение на лицето си. — Държа на думата си, затова съм тук да се извиня, задето казах, че не ти вярвам, и мамка му, в този конкретен случай съм щастлив, че не бях прав. И след като вампирите си падат повече по действията вместо по думите, можеш да си пийнеш за моя сметка. Изглеждаш като лайно. Някой да ти е казвал, че си прекалено блед?

Боунс се разсмя.

— Случвало се е, и понеже съм гроги, ще се възползвам от предложението ти.

Той се изправи на крака и Тейт наклони глава.

— Не е нужно да ме целуваш преди това — подигравателно му рече.

Боунс не му отговори, само впи зъби в шията му. Минута по-късно вдигна русата си глава.

— Извинението е прието. Котенце, не искаме да караме приятеля ти да чака. Има много да учи. Родни, високо оценявам помощта ти, но знам, че искаш да тръгваш. Ще ти звънна след няколко дни.

Прегърнах гула за последно, преди да изчезне в нощта. Боунс ме гушна през талията и двамата тръгнахме заедно, а Тейт запристъпва до мен.