Джанин Фрост - На ръба на гроба

Майка ми ще припадне, ако разбере какво става под краката й — помислих си изумено. — Живи закуски на една ръка разстояние.

— Кои са тези младежи? — попитах тихо. Нито един от хората не изглеждаше на повече от двайсет години.

Боунс ме разведе из другите стаи. Имаше библиотека, компютърна зала, дори подземно джакузи. И през десетина метра имаше спални. Някои от тях бяха заети, други бяха празни, а през затворените врати на няколко от тях се чуваха отчетливите звуци от правещи секс хора.

— О, те са най-различни — отговори той. — Някои са студенти, други — начинаещи художници, бегълци от лоши семейства, бездомни деца или наши чираци. Нийл е един от тях. Той иска да стане вампир, така че показва ангажираността си, като дава кръвта си и изпълнява малки поръчки. Подобно е положението във всяка голяма къща, където живее група вампири.

— Те хипнотизирани ли са?

— По дяволите, съвсем не. Те са наясно кой ги издържа и защо. Бегълците получават домашно обучение, място за живеене и джобни пари, които спестяват, в случай че решат да заживеят самостоятелно. Заради собствената им безопасност, повечето от тях не знаят местонахождението си, нито истинските имена на тези, които ги издържат. Когато си тръгнат, всичките им спомени се изтриват от съзнанието им. Този порядък съществува от хилядолетия, Котенце. Своеобразна форма на феодализъм.

— Феодализъм? — Спрях до една от спалните, от която се чуваха страстни стонове. — Така ли го наричате?

— Това — Боунс кимна към затворената врата — е по взаимно съгласие. Не мога да гарантирам за всички домакинства, но по принцип се счита за недопустимо чрез хипноза да се прави секс с хора, предназначени да бъдат източник на храна. Ако си гост и извършиш подобно нещо, може да платиш с живота си. Но ако хората са склонни да го правят, кой може да ги съди за това? Изборът е техен.

Кой може да ги съди? Аз? Браво, Менчерес. Доставка на всякаква храна по всеки възможен начин. „Не забравяй да се храниш редовно, Боунс. Имаме хубави младежи.“ Копеле.

— Познаваш ме много добре, Котенце — каза напълно сериозно Боунс. — Това никога няма да се случи.

Вярвах му, но колкото и нелогично да бе, подобна лесна възможност ме караше да се чувствам застрашена.

— Затова ли ми показа това място? За да не се притеснявам, че се опитваш да скриеш нещо?

— Да, това е една от причините — усмихна се той. — Но главната е зад теб, вперила очи в задника ти, заради което ще си изпроси боя.

— Amigo — каза някой с ласкав тон. — Не съм те виждал отдавна…

Обърнах се рязко и се втурнах към него, с което прекъснах изречението му. Хуан ме прегърна и заговори тихо на испански:

— Mi querida 9 9 Скъпа моя (исп.). — Бел.прев. , твоят съпруг се е върнал, que bueno 10 10 Което е хубаво (исп.). — Бел.прев. .

— И аз се радвам, че е при мен — подсмръкнах аз. — Както и че ти си тук. Как се чувстваш?

Хуан се ухили с обичайната си непристойна усмивка, което ми напомни, че превръщането във вампир не променяше характера на човека.

— Чувствам се прекрасно, а ти ми се струваш още по-хубава, като те гледам с новите си очи. Само си виж кожата! — Той докосна с пръст бузата ми. — Magnifico 11 11 Великолепна (исп.). — Бел.прев. .

— Приятел, не я докосвай повече.

Боунс леко го бутна, принуждавайки го да отстъпи крачка назад. Хуан не престана да се усмихва.

— Трябва да ти благодаря за много неща, amigo, но най-вече за това. Ти направи жените още по-привлекателни за мен. Техният аромат! Туптенето на сърцата им! А какъв вкус имат… — Той затвори очи. — Delicioso 12 12 Възхитителен (исп.). — Бел.прев. .

Погледнах невярващо Боунс.

— Превърнал си го в нещо по-лошо от прасе!

Той сви рамене.

— Просто е малко объркан от изострените си сетива, но ще свикне. Или ще го кастрирам, ако се самозабрави и реши, че може да ти опипва дупето. Да не мислиш, че съм сляп? — Той плесна ръката на Хуан, оказала се сякаш случайно близо до бедрото ми. — Научи се да се контролираш, amigo.

— Querida — Хуан ме целуна по бузата, този път с уважение. — Вече не съм подвластен на глада и мога отново да се бия. Той ми даде нови сили… и аз не смятам да ги пилея.

Една от девойките, които гледаха телевизия, мина през залата, като кокетно се засмя, вперила поглед в двамата мъже. Хуан веднага застана нащрек, сбърчи нос, а в очите му лумнаха зелени пламъци.

— Като говорех да не ги пилея… — Той ме целуна за последно по бузата и с широка усмивка тръгна след девойката.