Джоузеф Лало - Обединени от божества

— Кой си ти всъщност? С какво точно се занимаваш? — запита Миранда.

— Негов съдружник съм — отвърна Дезмър.

— Но той е асасин. Какво би могъл да сториш за него?

— Не много. Изработвам всичките му оръжия. Изграждам, оперирам и поддържам мрежа от свръзки и информатори. Откривам и се свързвам с бъдещи клиенти, занимавам се с прикритието, с финансите, поддържам архив, събирам и договарям плащания. На практика всичко, с изключение на това да си цапам ръцете. А в замяна получавам половината от възнаграждението му.

Миранда се навъси.

— Значи си също толкова убиец, колкото е и той — каза тя.

— Небеса, не! Ако има кръв, то тя е изцяло по неговите ръце. Аз само го насочвам в най-доходоносните посоки.

— И го въоръжаваш — изтъкна девойката.

— Да. Вече водихме този разговор. Оръжието е просто инструмент, а аз само го изработвам. Той е онзи, който решава какво да прави с него.

— Но… — поде Миранда.

— Но, но, но. Имал съм десетилетия, за да усъвършенствам обясненията си. Доста са солидни. Препоръчвам ти да зададеш друг въпрос, наместо да ме поучаваш — рече той, а в гласа му не се долавяше и следа от гняв. Бе вършил всичко това и преди, усещаше се. Това впечатление се просмукваше във всичките му реплики и дела, сякаш абсурдният му живот бе нещо съвсем обичайно.

— Какво е това място? — поинтересува се момичето.

— Склад. Един от многото. Хранилище за допълнителните финанси, архив за стари записи. Повечето от читавите си оръжия държа тук. Разбира се, при нужда това място служи и като убежище, а откакто този тук реши да те предаде на Подронието, времената със сигурност са такива. Клиентите не са склонни да реагират добре, когато наетият от тях е заловил дадена личност и е решил да я освободи. А когато клиентите разполагат с армия, нещата не се развиват никак благоприятно.

— Какви са щетите? — попита Лейн.

— Странноприемницата и гостилницата бяха претърсени. Все още имам достъп до две от оръжейните, но останалите също бяха затворени. Малкото ни начинание е почти заличено — отговори мъжът, усмихнат. — Ще трябва да започнем от самото начало.

— За какво говориш? — попита Миранда.

— Разполагахме с няколко легитимни места, които използвахме за срещи и привличане на клиенти. В момента Тригора и Елитните й ги заличават едно по едно, откакто любимата й цел изчезна. Понякога може да бъде много досадна — рече Дезмър.

Лейн стана и се отправи към вратата.

— Ти къде? — запита младежът.

Лейн продължи мълчаливо.

— Е, наслаждавай се. Имах още да ти кажа, но то може да почака — каза младежът, очевидно познавайки малтропа достатъчно добре, за да не очаква отговор.

— Връщай се! Още не съм приключила с теб! Последвах те с причина! Предстои ти работа, на мен също! — извика Миранда.

Лейн се измъкна през вратата, затваряйки я след себе си. Миранда се втурна подире му, но докато достигне изходното помещение, тежкият капак вече се затваряше.

— О, остави го. Ще се върне. На света не е останало друго място, където да се подслони. Вероятно просто отиде да ловува. Между нас казано, не понася готвена храна. Сигурно имаш още въпроси, а ако си приключила, то аз разполагам с няколко, които бих искал да ти задам.

Миранда не можеше да последва Лейн дори и да искаше. Спомни си остриетата, за които нито знаеше как се деактивират, нито какво ги задейства. Върна се в трапезарията и седна на стола на малтропа.

— Още въпроси? — запита Дезмър.

Младата жена се зачуди за момент защо изобщо си бе помислила, че може да убеди Лейн в каквото и да било, след като той разполагаше с цял свят на разположение, за да се скрие. Следвайки го, бе изоставила рая, за да го замени с дупка в земята — и вероятно нищо повече.

— Има ли значение? Ти ще ме излъжеш — отвърна горчиво момичето.

— Нищо подобно. Всъщност имам усещането, че много скоро ще се убедиш, че съм най-вбесяващо честната личност, някога срещана от теб. Та ако имаш въпроси, не се стеснявай.

Миранда седеше вцепенено, поклащайки глава.

— Тогава аз ще си позволя да ти задам. Казваш, че му предстояла работа. Приемам, че не визираш все още незавършената работа да те предаде на Съглашенската армия. Какво тогава?

— Той е един от Избраните.

— Кои? А, да. Помня, че държаха тази реч поне дузина пъти в Ентуел.

— Истина е. Доказано е! — рече тя.

— Как така?

Миранда разказа за състоялата се преди напускането й церемония. Разказа за призоваването на елементала, Избран, и че само Лейн бил останал при оформянето на създанието. Мистичното същество дори се приближило до него. Според несравнимите ентуелски умове, това бе възможно само ако Лейн също е Избран. Дезмър кимаше замислено по време на цялата история, пийвайки си вино.