Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

Бинесман се изправи още и скръсти ръце. Юмруците му бяха стиснати.

— Не съм приятел с Господарите на Времето, за да знам бъдещето. В лъскави камъчета не се взирам. Но вие си създадохте много врагове.

— Но има ли крал, на който служиш ти?

Бинесман помълча, потънал в мисли, със свъсени вежди. Йоме почти повярва, че старият билкар няма да отговори, но точно тогава той замърмори:

— Дърво и камък, дърво и камък, това са само плът и кост. Метал и кръв, дърво и камък, тях имам аз, тях имам аз.

— Какво? — попита Радж Атън, въпреки че не беше възможно да не е чул стареца.

— Не служа на никой човек. Но, ваша милост, наистина иде един крал, крал, когото Земята одобрява. Преди четиринадесет дни той стъпи в Хиърдън. Знам го, защото чух камъните да шепнат в нощта, докато спах сред полята. Един глас ме призова, ясен като песента на чучулига: „Иде новият Крал на Земята. Той е тук.“

— Убийте го! — започнаха да крещят всички огнетъкачи при това разкритие. — Той служи на вашия враг.

Радж Атън се постара да укроти крясъците им като вдигна ръка, и попита:

— Кой е този Земен крал?

Очите му горяха. Огнетъкачите продължаваха да викат, да искат смъртта на Бинесман и Йоме се побоя, че Радж Атън ще се съгласи. Светлината в очите им се усили, а жената при мангала вдигна юмрука си и той лумна в пламъци. За миг желанието на Радж Атън сякаш нямаше да има значение. Огнетъкачите щяха да убият Бинесман.

В отчаяно усилие да спаси билкаря Йоме извика:

— Това е Ордън. Крал Ордън прекоси границата преди две седмици!

В този миг веригите, в които беше окован Бинесман, се смъкнаха — и от ръцете, и от краката му, а чародеят отвори юмруците си и хвърли нещо във въздуха…

Венчелистчета от жълт цвят, съсухрени корени и сухи листа, които запърхаха на зелената светлина.

Огнетъкачите изкрещяха от ужас и залитнаха, сякаш изтласкани от тежестта на цветята.

Мангалът примига и загасна. Всъщност всички светилници в залата угаснаха наведнъж, така че единствената светлина се оказа предутринното зарево, засияло през еркерните прозорци.

Йоме гледаше втрещено. Всички огнетъкачи лежаха на пода зашеметени като ударени от мълния, гледаха, но без да виждат, и скимтяха от болка.

Залата се беше изпълнила с чист и силен аромат, сякаш вятър бе донесъл уханието на далечна ливада. Бинесман стоеше насред залата, високо изправен, и гледаше с гняв Радж Атън изпод гъстите си вежди. Белезниците и прангите се въргаляха в краката му, все още здраво заключени. Сякаш краката и ръцете му просто бяха изтекли през тях.

Въпреки че огнетъкачите лежаха замаяни и сгърчени от болка, Йоме не беше почувствала нищо. Само едно цвете я бе погалило по лицето и после падна на пода — нищо повече.

Радж Атън се взираше втренчено в билкаря, малко притеснен, стиснал облегалките на трона.

— Какво направи? — тихо и много спокойно попита той.

— Не мога да допусна твоите огнетъкачи да ме убият — отвърна Бинесман. — Отнех им силите за миг, нищо повече. Сега ще ме извините, ваша милост. Много работа ме чака. Искахте билки за войските си, нали? — Бинесман се обърна да излезе.

— Вярно ли е, че подкрепяш крал Ордън? Ще се биеш ли на негова страна?

Бинесман изгледа Вълчия господар през рамо и поклати възмутено глава.

— Не желая да се бия с вас — промълви той тихо. — Никога не съм отнемал човешки живот. Заспал си ти за силите земни, Радж Атън. Великото дърво на живота се вие над теб и листата му ти шепнат, но ти не чуваш шумоленето им. Ти просто спиш сред корените му и сънуваш завоевания. Насочи мислите си към съхранението. Твоят народ има нужда от теб. Храня голяма надежда за теб, Радж Атън. Бих те нарекъл свой приятел.

Радж Атън изгледа за миг мълчаливо стария чародей, после попита:

— Какво би ми струвало, за да станем приятели с теб?

Бинесман отговори:

— Дай клетва на Земята, че няма да я нараняваш. Закълни се, че ще се стремиш да съхраниш семето човешко в тъмното време, което иде.

— И какво значат тези клетви? — попита Радж Атън.

— Отърви се от огнетъкачите, които искат да погълнат земята. Цени живота — целия живот, и растителен, и животински. Яж от растения, без да ги унищожаваш, лови само животните, от които се нуждаеш. Не похабявай същества, нито животински, нито човешки. Изведи войските си от тази война, която предизвика. По южните ти граници има хали. Борбата ти трябва да е с тях.

Дълго Радж Атън само гледаше Бинесман. От преддверието притича един слуга със запален фенер, така че лицето на Вълчия господар се освети. Изглеждаше замислено.