Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

На двеста разкрача от нея Истинската властелинка изсъска яростно.

Една канара се стовари наблизо и отломките й се пръснаха като дъжд. Някои хали засъскаха от болка.

Йоме се огледа за следващата си жертва.

С разтуптяно от ужас сърце Боренсон се втурна срещу халата.

— За Хиърдън! — изкрещя капитан Темпест и се присъедини към него. Халата се завъртя, за да ги пресрещне, и зае защитна поза. Огромното острие се извиси и се стовари отгоре им.

Боренсон се търкулна на една страна, а Темпест се втурна напред и намушка звяра в гръдния кош. Халата се дръпна, измъкна копието от ръцете на Темпест и се търкулна, ритайки във въздуха.

Друга хала скочи от стената и едва не се стовари върху нея. Беше един от младоците, които Габорн беше видял да яздят върху гърба на матроната. Беше малко по-малка от слон, но сякаш имаше безброй крака и се движеше много по-бързо от възрастните. Съществото се втурна, сграбчи един воин, който се опитваше да избяга, и го сгриза наполовина.

Една стрела от кулата зад гърба на Боренсон се заби в сладкия му триъгълник. Чудовището се сгърчи като оса, опитвайки се безуспешно да измъкне стрелата.

С периферното си зрение Боренсон забеляза, че още и още младоци валят като градушка от стената на замъка.

Нямаше и следа от воините, които трябваше да защитават вратата. Бяха все още във вътрешността на двора.

Южно от Боренсон бушуваше пожар. Огнената стена се издигаше на четирийсет стъпки височина и го разделяше от останалите.

Той погледна нагоре към стените на замъка. Балистите и катапултите не стреляха. Халите, възрастни и младоци, вече бяха превзели северната кула и десетина чудовища се бяха изкатерили върху стената. Неколцина воини се втурнаха насреща им, но вече нищо не можеше да спре прииждащите хали.

„Гашт!“ — чу той звука на заклинание и инстинктивно приклекна.

Препусна към северната кула, като крещеше:

— Мирима, излез!

Една от халите се метна на върха на кулата. Посипа се порой от каменни отломки. Три етажа рухнаха.

Боренсон подскочи встрани, за да се предпази от сгромолясващите се камъни. Един от тях се стовари близо до него и навсякъде полетяха каменни парчета. Капитан Темпест изрева от болка.

Боренсон погледна назад. Воинът от Хиърдън гледаше като обезумял. От глезена му стърчеше остър като кама отломък.

— Върви при лечителите! — изкрещя Боренсон и в същия момент една хала се спусна от стената на кулата върху улицата.

В северния край на острова тръбачите затръбиха сигнали за подкрепление и отстъпление, сякаш с надеждата кралица Лоуикър да изпрати войските си в боя.

Боренсон се спусна срещу огромната магесница. Подскочи на десет стъпки височина и заби с всичка сила бойния си чук в сладкия триъгълник на чудовището.

Кожата на магесницата обаче бе толкова дебела, че издължените шипове на чука не можаха да проникнат до мозъка й.

Халата разлюля глава и метна Боренсон на трийсетина стъпки върху стената на един магазин. Ризницата и подплатата й поеха силния удар, но той все пак изкара въздуха от дробовете му.

Боренсон се срина на земята и остана да лежи неподвижен. Халата се завъртя и го огледа; разтваряше плочите си като ветрило и размахваше тревожно сетивните си пипала.

Той видя тъмната струя кръв върху муцуната й. Здравата я беше ранил. Тя вероятно реши, че е умрял, и се извърна, за да се спусне по улицата подир втурналите се да се спасяват тълпи.

„Маха се — помисли си Боренсон. — Трябва да я оставя да се махне.“

Но не я остави.

Скочи и хукна след нея. Ранената хала налетя на един от отстъпващите гвардейци и спря за момент.

Боренсон скочи на гърба й, размаха бойния чук и я халоса с всичка сила по хълбока.

Халата изсъска и от задното й отверстие избухна зловоние. Боренсон късно усети, че е проклятие.

„Като прах да изсъхнеш, човешко дете.“

Потта бликна от всяка негова пора и обля лицето му. Пикочният му мехур се сви и той усети топла струя да лази по крака му.

Магесницата се извърна към него, полуоткрехнала паст.

— Проклета да си! — изкрещя Боренсон и скочи в устата й. Одраска чело в нащърбените й зъби и падна върху твърдия й като камък език.

Халата затвори светкавично уста, но вече беше късно. Боренсон беше вътре. Изправи се, завъртя бойния чук и замахна с дръжката, опитвайки се да прониже мекото небце на звяра. Но в същия момент загуби равновесие и ударът попадна на кост.

Той политна на една страна, докато халата полюшваше глава, опитвайки се да се избави от него. Удари се в острите й зъби и се хвана за един от тях.