Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

— Какво е намислил да прави с тях? — попита Радж Атън.

— Мисля, че ги откарва в Дворовете на прилива. Там ще ги използва да подсилят армията му.

— А войските му? Кои са най-добрите му воини?

— Ленгли от Оруин е единственият лорд, който е взел стотици дарове. Иначе армията на Габорн е разнебитена. Твоето нападение срещу Синята кула ги довърши. Воините му са слаби и грохнали. А от север дъщерята на Лоуикър се подготвя да го удари, за да отмъсти за баща си, когото Габорн посече.

„Глупавият млад крал Ордън“ — помисли си Радж Атън.

Силарите бяха безценни. Ако Габорн се беше осмелил да ги използва както трябва, ако беше вложил в десетина от най-добрите си мъже дарове, би могъл да създаде воини, способни да го спрат. А сега между него и Габорн стоеше само този Ленгли.

— Отлично си се справил, приятелю — похвали го Радж Атън. — Новините, които ми носиш, ме радват не по-малко от съкровищата. Като награда ще получиш сто силара. Сега върви, отнеси ги на облекчителите в двореца Гуса в Деяз. Кажи им, че след две нощи моята армия ще нахлуе в Мистария, както жътвари нахлуват в пшеничена нива. Кажи им да ми прехвърлят дарове чрез моите вектори. Трябва да ги получа преди да е паднала нощта.

— Всичките четири хиляди ли? — попита Фейкаалд.

— Всичките — потвърди Радж Атън.

Това означаваше, че двайсет облекчители трябва да работят непрестанно цял ден.

— О, Лъчезарни — напомни му Фейкаалд, — Гуса е уединено укрепление. Откъде да намерят Посветители твоите облекчители?

— Нека претърсят околните селища — нареди Радж Атън. — Там би трябвало да има много сираци, които ще продадат ума и мускулите си, за да си напълнят коремите.

— Както заповядаш — отвърна с поклон Фейкаалд.

После погледна на изток и добави:

— Силарите ще бъдат в Деяз до изгрев.

Обърна коня си на запад, пришпори го и препусна.

Ерин Конал яздеше вече цял ден в свитата на крал Андърс. Кралят държеше Лешничарката да язди от лявата му страна; катериците подскачаха по седлото й и примъкваха лешници от единия в другия джоб на сивата й наметка. Селинор яздеше вдясно от краля, висок и величествен, тъй че тримата запълваха цялата широчина на пътя. Затова Ерин Конал беше принудена да язди зад тях с капитан Гантръл от едната й страна и Дните на краля от другата. Петдесет рицари в сребърни туники с черния гарван на Южен Кроудън на гърдите яздеха зад нея. Беше заобиколена отвсякъде.

Групата напредваше на юг през планините по зелени хълмове с ширнали корони дъбове и живописни къщурки. Крал Андърс не пришпорваше подсиления си кон, защото спираше при всяка къщурка и във всяко селце и оглеждаше обитателите. Понякога вдигаше лявата си ръка и изричаше тържествено:

— Избирам те. Избирам те в името на Земята. Ако някога чуеш гласа ми да те предупреждава, вслушай се и аз ще те избавя.

Понякога се заглеждаше продължително в някой мъж или жена и накрая отпускаше тъжно глава и отминаваше.

Та понеже Андърс избираше хората си, придвижването им на юг напомняше по-скоро пълзене, тъй като изминаваха по-малко от десет мили на час.

Денят беше хладен и облаците пълзяха на юг, високи и унили, сякаш тънък воал скриваше слънцето, студено и безжизнено като невиждащо око на мъртвец.

Ерин имаше усещането, че денят е някак странен, нереален. Струваше й се, че редицата облаци ги преследва. Тънка ивица синьо небе на хоризонта пред тях все още обещаваше хубаво време. Но над и зад тях ги следваха облачните талази, подобно на куче, което пристъпва изтощено в краката на господаря си. Нямаше значение дали препускаха в галоп, или едва се влачеха. Облаците бяха неотклонно зад гърба им.

Без да обръща внимание на странните знаци по небето, Селинор разговаряше с баща си. През последните няколко часа той обстойно излагаше всичко, което го беше сполетяло, откак бе тръгнал за Хиърдън. Започна с първата си среща с Габорн, след това разказа за битката на двамата с Ерин със Сияйния на мрака и подробно описа препускането им до Карис, където Габорн бе заварил войските на Радж Атън да окупират града, заобиколен от черно море от хали. Разказа как Габорн използвал своята Земна мощ да Избере Радж Атън и неговите воини заедно с всички граждани на Карис, за да се защитят от халите. Но дори след като Габорн повикал един световен червей да убие злата магесница, която предвождала ордата на халите, Радж Атън не подгънал коляно пред него. Вместо това мерзавецът се опитал да го нападне от засада след битката. Габорн употребил мощта си в опит да убие Радж Атън и заради това светотатство Земята ги изоставила. Сега Габорн можел да усеща опасността, която дебне неговите Избрани, но вече не можел да ги предупреди как да я избегнат. Вместо това му се налагало да страда, когато избиват или откъсват хората му от него.