Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

— Не — спря я чародеят, изричайки с усилие дори тази единствена дума.

„Подът!“ — сети се Йоме. По него имаше следи от езерца, но не и от поток, през който водата да е изтичала. Все пак някога тя се бе просмуквала през някакво отверстие на пода. В него може би имаше някакъв скрит изход.

Тя скочи от тавана на пещерата от двайсетина стъпки височина и при удара ожули крака си. Заоглежда внимателно дъната на по-дълбоките дупки. Очите я смъдяха и тя обърса бликналите сълзи. Видя я в дъното на пещерата — малка пукнатина под ръба на подобното на кратер езерце, не по-дълга от стъпка и около два пръста широка.

Габорн се спусна към отвора на пещерата и съсече лапата на халата. В същия момент втори рицарски ченгел влетя през входа. Въпреки даровете на метаболизъм на Йоме й се стори, че прътът влетя с невероятна скорост. Габорн отскочи, но желязото рикошира и го халоса.

Ударът го запрати в стената.

— Убий халата! — викна Бинесман на вайлда.

Облегнал гръб на каменната стена и задъхан от отровния въздух, чародеят се опита да издърпа Габорн на безопасно разстояние.

Зелената жена се втурна напред и размаха железния жезъл във въздуха, изписвайки с върха му руна на сила.

Заби го в лапата на халата, при което се чу звук на съсечена плът. На всички страни се разлетяха парчета разтрошена кост. Чудовището изхриптя от болка, изпусна пръта и се заизмъква, но като че ли се заклещи. В момента друга хала не можеше да се приближи и да нападне.

Йоме грабна копието си и го тикна в малката пукнатина. Успя да откърти голям колкото ръката й каменен отломък. Копието проникна по-навътре. Тя се наведе и надникна. През отвора се виждаше друга пещера!

Усети, че се задушава. Дробовете й сякаш изгаряха, но не смееше да поеме въздух. Заудря с последни сили по камъка, за да разшири отвора.

Ейвран изпусна въздуха си и извика от болка:

— Помощ! Не мога да виждам!

Йоме не можеше да направи нищо за нея. Продължи да блъска камъка с копието, откъртвайки парчета калцит. Въпреки даровете на мускули, силите й бяха на привършване, а и върхът на копието се изтъпи и не вършеше добра работа.

Но тя продължаваше да блъска.

Нова хала се промъкна през отверстието на пещерата, грабна пръта и го метна навътре. Той халоса вайлда по глезена и го събори на земята.

Йоме удари още веднъж копието в камъка. Огромен къс калцит се откърти и падна надолу.

Пещерата зейна пред погледа й! Пътека от гладък камък се спускаше по склона и по-надолу се сливаше с коритото на пресъхнала река.

Повече не можеше да задържа дъха си.

Издиша и пое въздух.

Зловонните пари изгориха гърлото й и когато изпълниха дробовете й, сякаш чу командата на магесницата: „Ослепей!“

Вайлдът изрева яростно и запокити жезъла си. Той се тресна в стената и на всички страни се разлетяха каменни отломъци. Халата заотстъпва.

Йоме имаше чувството, че очите й ще изтекат. Не можеше да фокусира погледа си. Сякаш някой беше забил две ками в очните й кухини и ги въртеше. Дори дузината дарове на издръжливост не можеха да й помогнат да вижда.

Докопа най-напред Ейвран и я напъха в дупката. Ейвран се преметна няколко пъти, след което се пързулна по корем надолу. Стигна дъното и залази. Скимтеше и се мъчеше да се отдалечи на безопасно разстояние. Йоме напипа денка й и го метна след нея. После извика на останалите:

— Насам!

Едва различаваше приятелите си. Не можеше да фокусира погледа си. Габорн, Бинесман и вайлдът бяха само някакви смътни сенки, които се движеха из препълнения от болка свят.

— Наведи се! — изкрещя Габорн.

Йоме се сниши.

Прътът профуча край главата й. Тя по-скоро го усети, отколкото го видя. Както беше полуослепяла, единствено предупреждението на Габорн я спаси.

Тя сграбчи Габорн, който се сгърчи от болка и притисна ребрата си с ръка, и го избута към изхода.

— Върви!

После бутна натам и Бинесман.

Зелената жена все още охраняваше входа на пещерата. Поредната хала тикна глава в отвора, опитвайки се да се вмъкне, но тя я фрасна в челюстта. Из цялата пещера се посипаха парчета кървава плът.

Йоме заопипва пода слепешката. Бинесман беше изпуснал тоягата и денка си. Тя ги мушна в тесния отвор, след това метна и своя денк и се плъзна през изхода.

Пое въздух, чист въздух! За момент остана просната по корем, вдишвайки дълбоко, за да прочисти дробовете си от проклятията на халите.

— Грозен избавителю, светъл разрушителю — при мен! — викна с немощен глас Бинесман.