Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

Стигна до върха. Опаловата й корона проблясваше и тя откри пролуката. Не можа да види много навътре. Протегна ръка. Дупката се стесняваше до широчината на ръката й. Напипа буца калцит, пещерен бисер, който се бе утаил на пода на малкото изворче, и се опита да я отчупи. С даровете на мускули това не представляваше проблем, но щом го откърти, ръката й се отплесна и се удари с все сила в тавана на пещерата. От кокалчетата й шурна кръв. Нямаше да свърши никаква работа. Калцитните утайки бяха твърди като кварц и тя не можеше да копае достатъчно бързо, за да разшири отвора.

— Ето ги, идат! — извика Габорн. — Изтеглете се назад!

И избута групата в дъното на пещерата. Йоме се долепи до стената като муха, страхувайки се да помръдне. Камъните под нея се тресяха. Помоли се безмълвно на Земните сили: „Скрийте ни. Нека да не ни намерят.“

Отвън се чу оглушително съскане.

— Надушили са ни — прошепна Ейвран. — Няма друга причина да тръгнат по това разклонение на пещерата.

Навсякъде се усещаше задушливата миризма на конска пот. Дори без дарове на кучешко обоняние Йоме я долавяше. Единственото, на което се надяваше, бяха заклинанията на Бинесман.

Надеждата й беше краткотрайна.

Една от халите стигна отвора на пещерата за секунди: Огромното чудовище се изкатери по стръмния склон и вклини глава в пукнатината. Сетивните пипала по ръба на челюстта му потрепваха нетърпеливо. От страховитата му паст се стичаше слуз.

— Намери ни! — изпищя Ейвран. — Предупреждава и останалите.

Халата не издаваше друг звук, освен съскащо дишане. Виковете й представляваха миризми, толкова неуловими, че Йоме не ги усещаше.

Отворът беше широк само шест стъпки — прекалено тесен, за да се вмъкне през него възрастна хала; така поне предположи Йоме.

Но чудовището набута глава в цепнатината и изви тялото си на една страна. След което се напъна и се чу трясък.

Върху главата му имаше три костни плочи, свързани с хрущял. Халата ги присви и тикна муцуната си още по-навътре в отвора. И отново изви туловището си на една страна.

Йоме усещаше зловонния й дъх. Един грий излетя от скривалището си върху халата, подплашен от акробатичните й мятания, и запърха из малката пещера, като пищеше пронизително.

Габорн се спусна напред и халоса с копието чудовището по муцуната. Въпреки даровете му на мускули ударът едва-едва одраска дебелата кожа.

Йоме се заоглежда за изход. Тук горе нямаше да го открие.

Халата изсъска яростно и измъкна муцуната си от пещерата. Йоме се вцепени: зад нея имаше още хали. Застанали в плътна черна редица, те настъпваха към тунела като стена.

Но дори след като наближиха и спряха, трясъкът продължи, даже ставаше все по-оглушителен. Йоме разбра, че основната част на ордата продължава марша си, без да прояви какъвто и да било интерес към няколкото дръзки човечета, осмелили се да проникнат в техните владения. Интересуваше ги единствено предстоящата битка.

Една по-едра хала изникна пред входа и мушна една „рицарска кука“ — железен прът с метален ченгел на върха — в дупката. Габорн успя да я прескочи в последния миг и изкрещя:

— Бинесман!

Халата размаха ловко железния прът и за малко не набучи чародея на куката, за да го измъкне от убежището му. Но Габорн скочи върху пръта и се спусна към масивната лапа на халата. Прободе я с копието, в по-меката плът между пръстите. Халата изхриптя от болка.

Като силен порив на вятър долетя съскане.

Йоме го беше чувала и преди, когато магесниците на халите мятаха заклинанията си.

В пещерата плъзна тъмен облак от задушливи пари. Йоме усети очите й да пламват, сякаш я ослепиха с горещи въглени. Не посмя да поеме въздух, защото беше изпитала опустошителния ефект от заклинанията на магесниците дори на откритото пространство на бойното поле. В тясната пещера въздействието им щеше да е стократно по-унищожително.

„Мисли — каза си Йоме. — Габорн каза, че трябва да има изход. Но къде?“

Халата издърпа куката от пещерата, блъскайки я в една от стените. Прътът, дълъг трийсет стъпки и шест пръста дебел, се удари в лявата стена и откърти огромен каменен отломък.

Окуражена, халата завъртя ченгела и го тресна в другата стена.

— Разширява отвора! — предупреди Бинесман.

Чародеят изпусна дъха си и се принуди да поеме въздух. Отпусна се върху стената с пронизани от болка очи. Помъчи се да бръкне в джоба си за някоя лечебна билка.

Зелената жена понечи да се втурне напред, за да се сбие с халите, но той сложи ръка на рамото й.