Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

Той я остави да поизтече, после бръкна нагоре и отряза същинската плячка — парче димящ халски мозък, като сиви червеи, окъпани в тъмната кръв на халата.

Даде мозъка на Ейвран и й обърна гръб, докато се храни. Тя задъвка и засумтя признателно.

Той се качи на гърба на една от халите и се загледа на юг. Ордата вече не се виждаше. Последната хала се бе изкачила по хълмовете към Скалата на Мангън, на две мили на юг. Сега се намираха в падина. Само тънката мъгла в тази посока показваше, че халите продължават да бягат.

Битката беше славна, победата — зашеметяваща. Но той виждаше рицарите — събираха падналите си другари и ги носеха към фургоните. Мъртвите и ранените товареха в същите сандъци, с които бяха превозвали пиките, взети от Карис. Беше икономично, а и мъртвите нямаше да се сърдят, че ще ги превозят без особени церемонии. Все пак този завършек на битката му се стори някак неподходящ, не особено красив край за един човешки живот.

Няколко благородници го видяха и подкараха към него през полето. Лицата им грееха в очакване. Много от тях бяха могъщи воини… кралица Херин Червената от Флийдс, Върховният маршал Скалбейрн на Свободните рицари, сър Ленгли от Оруин.

Скалбейрн извика отдалече:

— Готови сме да потеглим, когато и вие сте готов. Снощи ми изпратиха транспорт с пики от Карис и замъка Фелс към Балитън, на по-малко от двайсет мили по пътя. До половин час ще можем да се превъоръжим и да направим втори преход.

Габорн помисли и земното предупреждение стигна до него почти като плач. Ако дръзнеше да предприеме втори щурм, халите щяха да опустошат войската му.

— Ще се превъоръжим и ще обядваме в Балитън — отвърна Габорн, за да спечели време, докато състави друг план. По лицата им личеше, че се надяват на скорошна битка. — Халите вече са предупредени. Следващия път няма да ги заварим неподготвени.

Не можеше да не забележи разочарованието на лицето на Ленгли. Но Скалбейрн отвърна сдържано:

— Както заповядате, милорд.

Габорн слезе от грозното туловище.

Ейвран — тъкмо беше привършила с яденето — клекна и изтри пръстите си в земята. Той я попита:

— Намерихме ли който ни трябва… Майстора на пътя?

Ейвран само сви рамене.

— Още не знам. Трябва време.

— Колко?

Ейвран помисли.

— Три-четири часа.

В този момент далече на хоризонта засвириха рогове. Габорн излезе бежешком от дерето, изправи се сред равнината и видя спускащите се от хълма на юг конници.

Един от тях викаше:

— Халите се катерят на Скалата на Мангън! Натикахме ги в миша дупка!

Мирима стоеше тихо сред сухата трева, изпънала стрела до ухото си. Боядисаните гъши пера леко се отъркаха в брадичката й.

Целеше се от осемдесет крачки в сладкия триъгълник на една мъртва хала.

— Тръгвам с теб за Инкара — каза тя на Боренсон. Изчака го да реагира, но той не отвърна нищо. Многото пъти, през които бе репетирала това, винаги си представяше, че ще я отреже безцеремонно. Задържа прицела си и отрони въздишка.

Много от лордовете се бяха отдалечили — следяха тила на халската колона, потърсила убежище при Скалата на Мангън.

Най-сетне Боренсон отвърна:

— Разбрах защо си дошла още като те видях.

— И?

— Все още мисля, че е неразумно.

Преди няколко дни той категорично бе отхвърлил молбата й да го придружи. Нещо се бе променило в отношенията им. Струваше й се, че това е добър признак.

Лъкът на Хосуел й беше невероятно удобен. Излъсканото дърво в средата прилягаше в дланта й, сякаш беше издялано точно за нея. Дългата дъга от пролетна стомана се изпъваше леко и плавно.

Лъковете от тисово дърво обикновено се изпъваха неравно. Често някой чвор в дървото или някоя прекалено изтънена част правеше дъгата неравна, затова бе нужно време докато разбереш обхвата, който стрелата би могла да прелети според това доколко е изпънат. Дори някои метални лъкове страдаха от същия недостатък, ако ковачът бе изчукал метала по-недодялано.

Но лъкът на Хосуел беше балансиран съвършено.

Тя пусна тетивата. Стрелата изфуча, улучи в самия ъгъл на сладкия триъгълник и изчезна.

Тисовият й лък изобщо нямаше да прониже толкова дълбоко. Беше използвала цели три дузини стрели в щурма, а бе успяла да срази едва четиринайсет хали. Хосуел я бе надминал с повече от дузина попадения.