Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

Представяше си халите в Картиш, струпани както при Карис, с Владетелката на Долния свят, изгърбена над Руната на опустошението, и с легионите воини около нея. Образът го изпълваше с боязън.

Но много от най-добрите войски на Радж Атън също се намираха в Картиш. И той си представи рицарите, щурмуващи през равнината, воини, облечени в шафранови палта, с разветите им от вятъра пурпурни наметала и с пиките, забиващи се в чудовищата.

Щеше да е битка, която децата да слушат столетия наред, докато бащите им разказват сладкодумно вечер край камината.

Зората го свари да препуска надолу по склоновете на планините Хест. Утринното слънце бавно изпълзяваше и изпълваше пустинята Мътая със светлина. Призори пустинните пясъци добиваха розов цвят, прошарени тук-там с тънкия оттенък на най-светъл аметист от буйните потоци, обрасли с тучна растителност. На север се издигаха Хълмовете на Слонския сън — камъни с цвета на охра, струпани на грамади, които отдалече приличаха на пасящо слонско стадо.

На петдесет мили навътре в пустинята той забеляза група ездачи, пръснати по главния път, мъже в тъмни халати — Вакъз Фааракин с неговите а’келласи. От толкова далече въздушните течения и прахта по пътя затъмняваха гледката му.

Конят му беше изтощен. Дори и този едър жребец не можеше лесно да ги догони. Трябваше му отпочинало животно.

Вакъз и хората му яздеха към Саландар, а оттам щяха да препуснат към сърцето на Индопал. Там Вакъз щеше да потърси някой владетел, който би могъл да се опълчи срещу Радж Атън, всеки, който е затаил омраза или изменнически нрав, и да се опита да подтикне такива хора срещу него.

Радж Атън знаеше, че там ще може да смени коня си, но се чудеше дали ще е безопасно. Ако тези мъже се досетеха, че е по петите им, можеха да се опитат да му устроят засада. Саландар щеше да е подходящо място за това.

На утринната светлина той видя и балона на своите огнетъкачи — ярко петно, подобно на син граак високо във въздуха. Беше им наредил да го последват колкото може по-бързо, но те яздеха въздушните течения по-бързо, отколкото можеше да постигне конят му.

При тази скорост щяха да стигнат до Картиш преди него.

От планините пустинята изглеждаше гола и безжизнена. Но когато навлезе в долините й, животът се разкри навсякъде. Козодои прелитаха между сенчестите дървета по хълмовете, сивите им криле пърхаха плавно, докато птиците улавяха разлетелите се в утрото мушици. Планински овце прибягваха на пътя му, прескачайки кафявите камъни. Птици с огненочервени опашки се вдигаха на ята от речното русло.

Макар да се намираше на границата на пустинята, през зимата често от прохода се стичаха потоци и във всяка планинска гънка растяха гъсти дървета.

Радж Атън винаги бе обичал пустините на Индопал.

Подмина селцето Харик и спря край един кладенец, та няколкото жени, облечени в бял муселин и със зелени шалове, да извадят вода за него и коня. Конят не беше неговият, доспехи нямаше и държеше качулката на дългото си наметало придърпана ниско над лицето. За един случаен наблюдател щеше да прилича на безименен благородник. С опасните а’келласи пред себе си предпочиташе да е така.

Чак когато жените зърнаха лицето му под дълбоката качулка, го познаха и взеха да се умилкват.

Селото беше почти празно, защото по това време на годината много от планинците се местеха на юг за зимата, следвайки Стария път на подправките навътре в Индопал.

Но за тези, които оставаха, бе време за празненства. Събирането на реколтата беше в разгара си и животът изглеждаше добър.

Скоро стигна до Саландар, с неговите бели, здрави като камъни кирпичени стени. Извади бойния си чук и продължи с едната ръка на дръжката му — оглеждаше се изпод качулката за някакъв признак за засада.

Пазарите бяха пълни с продавачи: мъже с плетени кошници, пълни с шамфъстък, бадеми, суха бакла, грах, леща, ориз и земни ябълки. Други продаваха подправки: кимион и затар, сусам и кориандър, бахар и шафран. Стари жени носеха на главите си кошове, пълни с варени яйца или с туршии с ряпа, или с маслини и лимони. По куките на месарските сергии висяха окачени за краката одрани животни. Продаваха се и гълъби и земни катерици.

Улиците бяха пълни с народ. Номадски жени от недрата на пустинята с яркоцветни плетени шалове се пазаряха за стока. Продавачи с камили хвалеха товарите си. Щъкаха деца. Млади мъже и жени стояха присвити в сенките на сергиите и свенливо се държаха за ръце. Продавачи на ката държаха на вързопи тревите си и ги продаваха вцепенени и със замъглени очи. Старци играеха шах край пътя и си вееха с палмови листа. Богати мъже с окичени със скъпоценности тюрбани закусваха по терасите над широките улици, обслужвани от красиви жени.