Дэвид Фарланд - Повелителите на руни - цялата сага

При все това, докато наблюдаваше катеренето, кралският далекогледец сър Милман заподозря, че някои от тези убийци се движат три пъти по-бързо от нормален човек. Толкова одарени хора щяха да грохнат за десетина години и да са мъртви до петнадесет.

И само мъже с нечовешка сила можеха да се катерят по тези стени, шарейки с пръстите на краката и на ръцете, за да се прихванат за някоя издатина, шупла или цепнатина по камъните. Сър Милман не можеше да си представи дори колко дарове на мускул притежава всеки един от тези убийци.

Милман наблюдаваше от Кралската кула. Със своите дарове на зрение от седем души беше съвсем подходящ за този пост. Забърза, спря на прага на кралските покои и тихо извика:

— Милорд, гостите пристигнаха.

Крал Силвареста седеше в любимия стол за четене на баща си, с гръб към стената, и проучваше книгата на емир Оуат от Тулистан — мъчеше се да разгадае кои от бойните тактики на Радж Атън ще са толкова оригинални, че да е готов да убива, за да ги опази в тайна.

Силвареста угаси фенера, отиде до еркера и се взря навън през един от малкото чисти квадрати на потъмнялото стъкло на прозореца. Прозорецът беше толкова стар, че стъклото бе станало вълнисто и криво, протекло бе като буци топящо се масло.

Убийците тъкмо бяха достигнали до последната защитна стена в замъка Силвареста, стената на кулата на Посветителите, приютяваща онези хора, които даряваха даровете си на дома Силвареста, за да послужат на кралската фамилия, както и на войниците.

И така, платените убийци на Радж Атън бяха дошли, за да унищожат Посветителите на Силвареста, да избият онези, чийто ум, сила и жизненост подхранваха кралските сили.

Зло. Зло и коварно. Посветителите не можеха да се защитят. Родените с бляскав ум младежи, отдали дара си на ума, вече не можеха да различават дясната си ръка от лявата. Онези, които бяха отдали физическата си сила, сега лежаха немощни като бебета, неспособни да се смъкнат дори от леглата си. Мерзко дело беше да убиеш Посветители.

Но колкото и тъжно да беше, това често се оказваше най-лесният начин да съкрушиш един Владетел на руни. Като убиеш онези, които непрестанно подхранват силата и подкрепата за един Владетел на руни, ти го лишаваш от мощта му, превръщаш го в обикновен човек.

В хода на щурма на Силвареста едва му беше останало време да подготви защитниците си. Малко след свечеряване на стената бяха вдигнали котли с врящо масло. Въпреки че по парапета обикаляха обичайните трима стражи, още десетина души се бяха присвили ниско зад бойниците.

Все пак защитниците трябваше да бъдат предупредени. В кулите в готовност стояха стрелци; войниците, прикрити в града, трябваше да бъдат известени, за да пресекат отстъплението на убийците.

През потъмнялото стъкло на прозореца Силвареста видя как убийците стигнаха до средата на каменната стена на цитаделата, открехна прозореца и изсвири дълго и пронизително.

Войниците наскачаха като един и заизливаха маслото по стената на цитаделата, а като изпразниха котлите, ги хвърлиха. Маслото не постигна желаното. След залез-слънце се беше охладило и макар че опърлените и обгорени нападатели нададоха отчаяни викове и неколцина от тях полетяха надолу, съборени от падащите котли, поне двайсетина продължиха да се катерят нагоре пъргаво като гущери.

Стражите на върха на цитаделата на Посветителите извадиха мечове и пики. От кралската цитадела, на стотина разкрача разстояние, лъкометците пуснаха дъжд от стрели. Още няколко убийци полетяха стремглаво надолу, но рицарите на Радж Атън бяха плашещо ловки и изпълнени с ужасяваща решимост.

Крал Силвареста си беше представял, че щом срещнат съпротива, убийците ще побегнат. Но те запълзяха нагоре още по-бързо и стигнаха до парапета, където беше изпъната за преграда остра като бръснач тел. Мечовете на бойците на Силвареста засвяткаха и още десетина убийци полетяха надолу.

Все пак седмина от щурмуващите убийци овладяха върха на кулата, където влязоха в ход невероятните им умения на бойци. Движеха се толкова пъргаво, че мъжете на Силвареста не можеха да се бранят. При все това още четирима убийци бяха посечени — срещу дузина изклани защитници.

Тримата оцелели убийци се спуснаха по стъпалата в цитаделата на Посветителите… и в този момент от стражевото помещение под портикула се изсипаха пиконосците на краля.

Без да обръщат внимание на стражите, нападателите скочиха към желязната врата, затваряща входа към залата на Посветителите. Въпреки че вратата беше залостена с тежки железни пръти, двама от убийците я сграбчиха, дръпнаха и я изтръгнаха, като изкъртиха от зида няколко тежки по двеста фунта камъни.