Рейчел Хартман - Серафина

Те се нуждаеха от Райския мир. Не знаех много за Светците, не знаех нещо за мъката и за музиката като най-сигурната утеха. Това бе успокоението, което можех да им предложа. Вдигнах флейтата до устните си, а очите си към сводестия таван и засвирих.

Започнах твърде тихо, несигурна в мелодията, но нотите сякаш сами ме намираха и увереността ми нарасна. Музиката излетя от мен като гълъб, пуснат сред необятния неф — самата катедрала й придаде ново великолепие, като й отвръщаше, сякаш това божествено здание също бе мой инструмент.

Има мелодии, които са красноречиви като думите, които се носят логически и неизменно от едничката чиста емоция. „Призивът“ е точно такава мелодия, сякаш композиторът й бе търсил начин да извлече най-чистата есенция на скръбта, за да каже: „Ето какво е да изгубиш някого“.

Повторих „Призива“ два пъти, отказвайки да я завърша, защото смятах края на музиката за още една истинска загуба. Пуснах на свобода и последната нота, наострих ушите си за финалното, умиращо ехо и се почувствах изцедена. Нямаше да има аплодисменти, както подобаваше на обстоятелствата, но самата тишина бе оглушителна. Погледнах множеството от лица — към събралите се благородници и останалите гости от висшето общество, към притиснатата тълпа от простолюдието отвъд преградата. Никой не помръдваше, с изключение на драконите, които се местеха неспокойно по местата си, и Орма, опрян до парапета, който махаше глуповато с шапката си към мен.

Бях твърде изтощена, за да ми стане неудобно от него. Поклоних се и изчезнах от поглед.

Аз бях новата помощничка на кралския композитор и за да получа тази длъжност, успях да се преборя с двадесет и седем други кандидати — от странстващи трубадури до утвърдени майстори музиканти. Бях истинска изненада — никой в консерваторията не ми обръщаше внимание като протеже на Орма. Той беше скромен учител по теория на музиката, а не истински музикант. Компетентно боравеше с клавесина, но все пак инструментът свиреше сам, ако натискаш правилните клавиши. Липсваха му страст и музикалност. Никой не очакваше от негов редовен ученик да се развие по какъвто и да е начин.

Моята анонимност бе умишлена. Татко ми беше забранил да се сприятелявам с останалите ученици и учители, а аз проумях, че в това има логика, макар и да бях самотна. Той не ми беше забранил категорично да ходя на прослушвания за работа, но аз отлично знаех, че това няма да му хареса: той поставяше тесни граници, а аз ги спазвах, докато можех. Музиката винаги беше нещото, което ме тласкаше отвъд разбиранията му за безопасност. Все пак не успях да предвидя дълбочината и обхвата на яростта му, когато научи, че напускам дома. Знаех, че гневът му всъщност бе от страх за самата мен, но това не го направи по-лесен за понасяне.

Сега работех за Виридий, кралския композитор, който беше зле със здравето и отчаяно се нуждаеше от помощник. Четиридесетата годишнина от договора между Горед и драконовия вид бързо наближаваше, а Ардмагар Комонот, великият драконов генерал, щеше да пристигне тук само след десет дни. Концерти, балове и други музикални забави бяха задължения на Виридий. Аз трябваше да помогна при прослушването на изпълнителите и организирането на програмите, а също така и да провеждам уроците по клавесин на принцеса Глизелда — занимание, което Виридий считаше за досадно.

Всички тези задължения ме ангажираха през първите две седмици, но неочакваното прекъсване заради това погребение ме затрупа с допълнителна работа. Подаграта на Виридий го извади от строя и така цялата музикална програма бе поверена на мен.

Тялото на принц Руфъс бе пренесено до криптата, придружено само от кралското семейство, духовниците и най-видните гости. Хорът на катедралата запя „Отпътуването“ и тълпата започна да се разотива. Аз се върнах в апсидата 2 2 Термин, използван в църковната архитектура за дъга, арка, свод. В християнските храмове в апсидата се намира олтарът и презвитериумът. — Б.р. , олюлявайки се. Никога не бях свирила пред повече от двама или трима слушатели и затова не очаквах да бъда притеснена преди изпълнението, нито пък изтощена след края му.

О, Светии от Рая, това бе все едно да застанеш чисто гол пред целия свят.

Залитайки, обиколих и поздравих музикантите си, след което организирах тяхното напускане. Гънтард, моят самоназначил се асистент, се появи зад мен, подтичвайки, и ме хвана неуместно за рамото.