Рейчел Хартман - Серафина

Рай — Горедите не вярват в едно божество, но вярват в задгробния живот — дом на Светиите.

Саар — Порфирийската дума за дракон; често използвано от горедите като кратка форма на саарантра.

Саарантра — Порфирийската дума за дракон в човешка форма (множествено число: саарантраи).

Самсам — Страна на юг от Горед (прилагателна форма: самсамски).

Света Гобнет — Катедралата в Лавондавил; света Гобнет е покровителка на трудолюбивите и упоритите. Нейният символ е пчелата, а от тук идва и плетеният кошер в катедралата й.

Света Ида — Музикалната консерватория на Лавондавил; света Ида е покровителка на музикантите и изпълнителите.

Света Йортрудис — Еретичка; остава отворен въпросът как е възможно да има еретичен светец.

Света Капити — Покровителката на учените; носи главата си в поднос.

Света Клер — Покровителка на възприемчивите.

Свети Вит — Защитник на вярата; той ще накаже хората, по-конкретно неверниците.

Свети Маша и свети Даан — Любовниците; често призовавани в състояние на гняв, вероятно защото е безопасно — трудно е да си представиш как символи на романтичната любов наказват някого в действителност.

Свети Огдо — Създател на дракомахията; покровител на рицарите и целия Горед.

Свети Уилибълд — Покрит пазар в Лавондавил; свети Уилибълд е покровител на пазарите и вестите.

Светците — Обръщение към всички Светии в Рая. Не точно божество, а събирателно име.

Средновековен тромбон — Предшественик на съвременния цуг-тромбон.

Танамуут — Драконовата страна.

Тур — Голям, див бик, изчезнал в нашия свят, но се среща в Европа до Ренесанса.

Уд — Музикален инструмент, наподобяващ лютня, разпространен в ориенталската музика в нашия свят, често се свири на него с перце или плектър.

Шалмай — Средновековен музикален инструмент, подобен на обой.

Южните земи — Три нации, събрани заедно в южния край на света: Горед, Найнис и Самсам.

Сърдечни благодарности на моите сестри (а също и на Джош), на родителите ми, на пастрока и мащехата ми, и на роднините; на д-р Джордж Пепе, на Мак и приятелите от „Чилдрънс Уърлд Бук“, на моите смели рецензенти, на „Спаркли Кейпс“ и „Уликънс“, на Епикур, Джордж Елиът, Лоис Макмастър Буджолд, както и на Аруен, Елс и Лиз.

С благодарност към Дан Лейзър, моя литературен агент, който притежава необикновеното умение да прозре нещата, преди да са се случили. Благодаря на Джим Томас, моя редактор, който разбира връзката между това да се смее на шегите ми и да ме заставя да работя упорито.

Посвещавам на сър Уолтър Скот и Байрон, които ме развеселяваха, когато бях в лошо настроение, и ме убеждаваха да продължавам да работя. Благодаря също на моята хрътка Уна, заради чийто мъничък пикочен мехур ми се налагаше да излизам на разходка по няколко пъти на ден.

Спомням си раждането си. Всъщност спомням си известно време и от преди това. Нямаше светлина, но се чуваше музика: скърцането на стави, нахлуващата кръв, приспивната песен на сърцето, звучната симфония от шумове на лошо храносмилане. Звуците ме обгръщаха и аз бях в безопасност.

Тогава светът ми се разтвори и бях изтласкана в студена и тиха светлина. Опитах се да запълня празнотата с писъците си, но пространството беше твърде необятно. Гневях се, но нямаше връщане назад.

Повече не помня — била съм само бебе, макар и доста особено. Кръвта и паниката не значеха нищо за мен. Не си спомням ужасената акушерка, ридаещия си баща или пък последното причастие на свещеника за душата на майка ми.

Моята майка ми бе оставила сложно и тежко наследство. Баща ми скрил ужасяващите детайли от всички, включително и от мен. Той ни върнал обратно в Лавондавил, столицата на Горед, и възобновил правната си практика от там, откъдето я бил изоставил. Съчинил по-приемлива версия за починалата си жена и за самия себе си. Аз вярвах в тази измислица, както някои хора вярват в Рая.

Бях много злоядо бебе — не исках да суча, ако бавачката не пееше във верния тон.

— То има доста изтънчен слух — отбелязваше Орма, висок, кокалест познат на баща ми, който наминаваше често в онези дни. Орма ме наричаше то, все едно бях куче. Бях привлечена от отчуждеността му, подобно на котките, които са привлечени от хора, които биха предпочели да ги отбягват.

Едно пролетно утро той ни придружи до катедралата, където младият свещеник миропомаза косата ми с лавандулово масло и ми каза, че в очите на Рая съм като кралица. Аз ревях като всяко себеуважаващо се бебе — крясъците ми ехтяха по цялото продължение на нефа 1 1 Издължено помещение, ограничено от едната или от двете си дълги страни с редове от колони или стълбове, отделящи го от съседните помещения. — Б.р. . Баща ми, без да си дава труд да откъсва поглед от работните дела, които носеше със себе си, обеща да ме отгледа благочестиво във вярата на Светците. Свещеникът ми подаде бащиния псалтир и аз го изпуснах на точното място. Книгата падна и се разтвори на картината на света Йортрудис, чието лице беше заличено.