Джо Лансдейл - Бряг край мътни води

Използвахме лодката на татко — онази с малката дупка на дъното, и докато аз и Тери гребяхме, Джинкс изгребваше с канче за кафе водата. След известно време аз я смених и тя отиде да гребе.

Над реката бяха надвиснали дървета, дълги лиани и пълзящи растения, обрасли с мъх, стигаха чак до повърхността на водата. Наоколо плуваха обичайните костенурки и водни змии, дългокраки птици гмуркаха глави да измъкнат някоя риба, имаше и от онези малки насекоми, дето пърпореха по водната повърхност като ефектни танцьори.

Плавахме по реката от известно време, когато Джинкс каза:

— Чувате ли това?

— Кое? — попита Тери.

Още беше с онази вратовръзка с възела, но беше го поразхлабил, така че не стягаше толкова много врата му.

— Това хлопане — отвърна Джинкс.

Спряхме да гребем и се заслушахме. Долових го слабо.

— Клоните на дърветата се удрят и търкат един друг от вятъра — каза Тери. — Израсли са твърде нагъсто и те издават този звук. Забелязвате ли колко силен е вятърът?

Погледнах дърветата, клоните им се огъваха яко. Повърхността на водата бе набраздена от вълни.

— Може да е от вятъра — рече Джинкс, — но не дърветата удрят клони. Кокалите са.

— Кокали ли? — попитах.

Джинкс посочи към брега на реката, където трънаци и къпини се бяха усукали здраво около дърветата.

— Някъде сред най-непроходимия храсталак живее Скунк. Той окачва кокалите на върви и когато духне вятър, те се блъскат един в друг. Човешки кости. Този звук чувате, на костите.

— Няма никакъв Скунк — каза Тери. — Това са бабини деветини. Също като за пастира, който живеел в гората. Приказки да плашат децата.

Джинкс поклати глава.

— Скунк е реален. Той е огромен, стар, чернокож, по-скоро червенокож, не негър, със сплъстена червена коса, разчорлена, все едно е храсталак. Казват, че има изсушена синя птица в нея. Има тъмни очи, мъртви и изцъклени, като копчета за палто. Казват, че стъпва тихо като бриза и може дни наред да не спи. Че може да преживее седмици, като пие вода от калните дупки, да яде корени и всякакви такива и че задето единствено се е къпал, когато е падал в реката или когато го е изненадвал дъждът, смърди като скункс и може да го надушите отдалече, че идва.

Тери се изсмя.

— Не ставай смешна.

— Има индианска кръв, семиноли или чероки, нещо подобно, и затова кожата му е червена. Той е ловец, свикнал да живее в областта Евърглейдс, във Флорида. Закоравял убиец. Никой не смее да закача Скунк, ако не му отърва той да го пипне, а по-вероятно — умъртви. Отсича ръцете и ги занася да докаже, че е свършил работата, за която е бил нает.

— Дори и да има човек с птица в косата и името му да е Скунк — рекох аз, — не мисля, че кокалите тракат край бърлогата му. Тери е прав, върховете на дърветата се удрят. Чувала съм този звук и по-рано и не само на това място.

— Ами — не се предаваше Джинкс, — той се мести. И ако това са дървета, а не кости, това не значи, че Скунк не е там. Познавам хора, които са го виждали. Един мъж ми каза, че го е наел, защото жена му избягала и той искал да я намери. Казва, че Скунк може да не го е разбрал или да не му е пукало. Върнал единствено ръцете й, отсечени до китките с томахавка. Старецът, дето ми разказа историята, каза, че не попитал къде е тялото, както и че си платил. Това, което Скунк поискал от него, не били пари. Поискал му всичките одеяла, които имал, консервираната за зимата храна и най-дебелото му огромно куче. Човекът му дал и него. Скунк отнесъл всичко в една ръчна количка, кучето завързал за въже и то вървяло до него. Старецът каза, че Скунк не използва ловни кучета, защото бил по-добър от тях. Смятал, че кучето е за вечеря.

— И има голям син вол на име Бейб 2 2 Мила, скъпа, душичко (като обръщение). — каза Тери. — И може да обязди торнадо и да го язди като кон.

Джинкс толкова побесня, че едва не се изправи в лодката.

— Той не е някой Пол Бъниън 3 3 Дървосекач от северноамериканския фолклор, един от най-известните и популярни герои. Описван е като великан с необичайна сила, често придружаван от своя другар, Babe the Blue Ox. или Пекос Бил 4 4 Американски каубой, герой от множество измислени истории. — възрази тя. — Вбесявате ме. Той не е небивалица. Истински е. И по-добре се оглеждайте за него.

— Нямах намерение да те ядосам, Джинкс — рече Тери.

— Да, ама го направи — отвърна Джинкс. — Много ме ядоса.

— Съжалявам — каза Тери.

— Давай, Джинкс — рекох, като се опитвах да укротя наежената й перушина. — Доразкажи ни за него.