Джо Лансдейл - Бряг край мътни води

— Смяташ, че ти е тежък животът, а, малката?

— Доста при това — отвърнах аз.

— Ще ти кажа какво значи тежък — ще ти се стъжни, когато собственият ти баща ти затвори вратата, заключи те отвън и не те пусне да се върнеш една-две нощи. А когато го стори, то ще е, защото кравите трябва да се издоят, яйцата да се съберат и му се е приискало да удари някого.

— Е, хайде — казах му. — Ябълката не пада по-далече от дървото, нали?

— Никога не си доила крава през живота си — рече той.

— Никога не сме имали.

— Ще взема една и когато това стане, ти ще я доиш. Ще правиш каквото съм правил аз.

— Можеш да си мечтаеш — отвърнах му и си затворих устата.

Начинът, по който извърна глава и стисна бутилката с долнопробно уиски в ръка, ми подсказа, че е време да млъкна. Знаех, че в следващия миг шишето ще полети във въздуха, а той ще се хвърли към мен, размахал юмруци. Продължих просто да седя, да наблюдавам и го оставих да си смуче пиячката.

Луната се бе издигнала високо, бе се спуснал мрак, тежък като камък, когато видяхме светлинка да се спуска от хълма по пътечката, която навлизаше в гъстата гора и извеждаше при реката. Заедно със светлината до нас долетяха и грохотът на камион, хрущенето на гуми по неравния път и шумът от гъсто сплетени клони, които се блъскаха в каросерията.

Когато камионът се спусна по хълма и още бе далеч от водата, той спря и аз чух как полицай Сай Хигинс дърпа ръчната спирачка. Остави двигателя и фаровете включени. Слезе от камиона като човек, който се смъква от високо дърво, обзет от страх да не падне. Тери се измъкна от другата врата и дойде бързо долу при нас. Когато приближи, прошепна тихо, така че никой друг да не го чуе:

— Пиян е. Трябваше да го измъкна от леглото и не искаше да идва. Каза, че нямало да бъде зле просто да я бутнем обратно във водата.

— Това представлява законът — отвърнах аз. — Ако можехме да извикаме и свещеника и кмета тук, щяхме да си имаме отлична дружинка, която смърди еднакво.

Полицай Сай се спусна бавно по хълма, осветяваше с фенерче пътя пред себе си, макар че фаровете на камиона бяха достатъчно силни да можеш да вденеш конец в игла. Той се насочи към огъня, шкембето му се тресеше пред него, сякаш куче подскачаше нагоре да го приветства. Баща ми се изправи на крака, залитна леко. И двамата бяха пияни.

— Къде е тя? — попита Хигинс, побутвайки шапката си назад.

Като я отмести, можах да видя суровото му лице и превръзката над едното му око. Заради начина, по който падаха сенките, окото приличаше на черна дупка. Според слуховете някаква чернокожа, която изнасилил, го била изтръгнала с нокти. Говореше се, че кобурът, в който държеше пистолета си, е направен от кожата на индианец и му е бил завещан от роднина, който се сражавал с индианците. Вероятно бе измислена история.

Полицай Сай дори не си направи труда да се огледа да види къде е Мей Лин. Не бе като да е скрита в гората под някое платнище. И с едно око можеше да я зърнеш. И слепец би я забелязал веднага.

Татко го отведе при тялото, а ние с Тери ги наблюдавахме. Полицай Сай освети с фенерчето нея и шевната машина, която лежеше наблизо.

— Клекнала е да пишка за последен път — каза той, — но мисля, че шевната машина още може да се използва.

Двамата с баща ми се изкикотиха едновременно.

— Нима нищо не й се е случило — рекох. — Та тя е убита. Тя е тази, на която са сторили това. Няма нищо смешно.

Полицаят светна с фенерчето в лицето ми.

— Момиче, трябва да знаеш, че на децата не им е позволено да говорят, преди да ги питат.

— Това й казвам и аз — обади се баща ми.

— Не съм дете — отвърнах, като сведох глава и примигах от светлината. — На шестнайсет съм.

— Да, добре — рече полицаят и отмести фенерчето от главата към краката ми. — Виждам, че не си вече детето, което си спомням.

Не знам как да го обясня, но тази светлина, която пробягваше нагоре-надолу по мен, не бе по-различна от някой похотлив жълт език, от нея ми призляваше.

— Защо ти и онази твоя приятелка там не отидете да седнете, за да не се пречкате? — каза татко.

Думите му накараха полицай Сай да се изкикоти, а на баща ми това му хареса. Разбрах по начина, по който стоеше по-изправен, изпъчил гърди. Нищо не го караше да се чувства по-добре от това да унизи някого, освен случаите, в които удряше някого по главата, когато този някой най-малко го очакваше.

Тери въздъхна и двамата с него отидохме и седнахме на земята до огъня. Полицай Сай отиде до камиона си, измъкна едно старо одеяло, после той и татко с върха на ботушите си някак сритаха бедната Мей Лин, докато тя се озова върху него, увиха я, понесоха я и я поставиха в каросерията на камиона. Когато я пуснаха там, сякаш хвърлиха някаква голяма мъртва риба върху гладка равна скала.