Джо Лансдейл - Бряг край мътни води

Той изкриви леко съсухрените си устни и рече:

— Само се майтапехме. Няма да я бутаме обратно, нали, Джийн?

Чичо Джийн огледа Тери от горе до долу, после мен.

— Май не — отвърна той, а думите му прозвучаха, сякаш искаше да ни изпепели.

Татко изпрати Тери в града да доведе пристава, но не му даде да вземе камиона. Накара го да върви пеша. Щеше да бъде съвсем лесно да натоварим тялото отзад в камиона и всички да отидем в града, но щеше да е дяволски удобно и не беше в стила на баща ми. А и той не харесваше Тери поради това, че смяташе, че не се държи както подобава на мъж. Чичо Джийн също имаше камион, но не го предложи. Предполагам, че просто не искаше някакво си мъртво момиче отзад в каросерията.

Аз седях на брега и гледах тялото на Мей Лин. Край него се насъбраха мухи, започна да се вмирисва, а единственото, за което можех да мисля, бе колко чиста и хубава бе тя винаги и че такова нещо не би следвало да й се случва. Не беше като в книгите, които бях чела, нито както в няколкото пъти, когато бях ходила на кино, където умираха хора. Те винаги изглеждаха досущ като живи, само малко позаспали. Сега виждах, че нещата не са всъщност такива. Мъртвият човек не бе по-различен от простреляна катерица или прасе с прерязано гърло, окачено над димящия казан.

Сред дърветата и над водата се спуснаха сенки, виждаха се и отблясъци от луната по реката — сякаш огромно лице изплуваше от дъното. Щурците се бяха заели сериозно със свирнята си, чуваше се силното крякане на жаби, които наизлизаха в мрака. Ако не бях вторачена през повечето време в мъртвото тяло, щеше да е може би и приятно. В тази ситуация бях вцепенена по същия начин, както е вцепенена ръката ти, когато си спал на нея — само че чувствах цялото си тяло по този начин.

Татко накладе огън далеч от тялото, за да седнем, докато чакахме Тери и представителя на закона, а чичо Джийн събра рибата и я занесе в камиона си. Отнесе я да я раздели с нас и да откара неговата част на жена си у дома. Тъй като двамата с татко бяха почнали да се наливат от едно шише, преди той да отиде при камиона, бе добре подгрят и смятам, че ако не се блъсне в някое дърво в тъмното, когато стигне вкъщи, ще накара жена си Иви да почисти рибата и после ще й хвърли един бой. Чичо Джийн казваше, че когато е възможно, обича да я ступва по веднъж дневно, а когато е зает веднъж седмично — просто за да си знае мястото. Дори два-три пъти бе предложил и на мен да ми хвърли един бой, а татко сметна, че може и да е добра идея. Но или мама бе там, за да го спре, и отнасяше боя на татко вместо мен, или накрая се отказваше от идеята, защото тя му пречеше да продължи да пие.

Както и да е, чичо Джийн реши, че е по-добре да си отиде вкъщи и остави татко да си гледа работата.

Баща ми се опита да ме накара да отида при него, по-близо до огъня, но аз не мръднах от мястото си. В тъмното той обичаше да ме опипва, а това ме караше да се чувствам странно и неудобно. Казваше, че това са неща, които бащите правят с дъщерите. Джинкс ми каза, че не е вярно, но не ми бе нужно тя да ми го обяснява, защото аз самата дълбоко в себе си бях убедена, че това не е хубаво. Седях встрани от огъня и макар че нощта бе достатъчно топла, пламъците ме привличаха. Единственото нещо обаче, за което можех да мисля, е какъв е баща ми в момента. Как дъхът му миришеше на уиски и тютюн. Как, когато наистина се напиеше, подбелваше очи нагоре като подплашен кон. Как, ако се опитваше да ме докосне, започваше да диша учестено, затова продължих да си седя на мястото в мрака, даже и след като се появиха комарите.

— Ти и оня женчо се бъркате в неща, дето не ви е работа — каза татко. — Щяхме да я бутнем обратно във водата и вече да сме си вкъщи. Повечето неща, в които хората се набъркват, могат да бъдат зарязани.

Нищо не му отвърнах.

— Трябваше да вземем една-две риби да опечем в огъня — добави той, сякаш бе моя вината, че чичо Джийн бе прибрал и завлякъл всичката.

Имаше още няколко, изплували край брега, но не му се искаше да изостави мястото си край огъня, за да отиде да вземе някоя, да я изчисти и опече. Аз пък не се и канех да го направя. Единственото, което можех да правя, бе да мисля за Мей Лин и ми призляваше, а трябваше и да държа баща ми под око, защото колкото повече пиеше, толкова по-смел ставаше и по-трудно говореше. Изобщо не се знаеше кога може да извърши нещо глупаво или стряскащо. Такъв си беше. Можеше да се смее и забавлява и в един миг да извади нож от джоба си и да ти се нахвърли. Не му личеше много, но бе известен с това, че лесно се пали и налита с нож, предполагаше се, че е добър и в юмручния бой, и то не само, когато удряше жени и деца. Знаеше се също така, че лесно се уморява и търси място, където да поспи.