Джо Лансдейл - Бряг край мътни води

Тръгнахме заедно към гробищата, където бе заровена Мей Лин.

— Няколко тура ли? — попитах.

— Вече бях на гробището и занесох една мушама да поставим тялото. Направих три тура и занесох неща, които ще ни трябват. Закарах и ръчна количка там. Не съм се спирал. Ала не съм изровил тялото още. Затова нося лопатите.

— Джинкс вероятно е вече там — рекох.

— Добре ще е — рече Тери. — Докато отидат да кажат на майка ми и ония кретени, доведените ми братя, как стоят нещата, ще сме изкопали Мей Лин и няма да имат представа къде сме. Приготвил съм им и една изненада.

Отне ни около половин час да стигнем до мястото, където бе погребана Мей Лин. Когато стигнахме, Джинкс седеше до гроба с малка торба с багаж. Като ни видя да идваме, скочи на крака.

— Доста време ви отне — рече тя.

— Идвах преди теб — отвърна Тери.

— Така и реших, като видях всички тия неща тук — отвърна тя. — Чаках и мислех как Клетъс ще ме преследва като някое прасе трюфел 18 18 За откриване на този вкусен и изключително скъп деликатес се използват прасета. , тъй като познава Сю Елън, а тя — нас.

— Добра логика — рекох. — Всъщност приложима.

Осведомих набързо Джинкс как стоят нещата.

— Мама — каза тя — знае, че заминавам. Не можех просто ей така да я зарежа. Казах й.

— Как го прие? — попитах.

— Добре — отвърна Джинкс. — Толкова добре, че едва не останах. Каза ми, че може да се налага да тръгна и без да съм откраднала нещо, че тук няма нищо, което да ме задържа, а там навън може и да намеря. Каза, че чернокожо момиче може да има шанс в Калифорния или някъде на север, а тук не ме чакало нищо друго освен мазоли по ръцете и уморени кокали. Ще й пиша, когато всичко отшуми, татко също — оттам, където работи на север. Почти си вярвам, че го правя за тях, като си давам шанс. Освен това фактът, че съм ударила онзи бял човек с тояга по главата, няма да бъде приет добре тук.

— Мисля, че си права — отбелязах.

— Вземи една лопата — каза Тери и ми я подаде.

Взех я и двамата с него започнахме да копаем.

След известно време се разменихме с Джинкс и докато седях на земята до гроба, внезапно осъзнах. Изкопавахме мъртвото тяло на Мей Лин.

Сепнах се от собствените си мисли, когато лопатата на Джинкс удари капака на ковчега. Двамата с Тери спряха за миг.

— Стоим точно върху нея — каза тя.

— Трябва да изгребем пръстта, да вдигнем капака и да я извадим — обясни Тери. — Донесох ръкавици. В количката са.

Взех ръкавиците и когато го направих, а после надникнах в дупката, капакът на дървения ковчег се виждаше. Тери махаше останалата пръст с ръце. Ковчегът бе направен от толкова евтино дърво, че можеше да го пробие с лопатата.

Джинкс се измъкна от дупката. Тери хвана лопатата, пъхна крайчеца й под капака и започна да го надига. Той не устоя дълго. Гвоздеите изскърцаха като плъх, капакът се отвори и пропука по средата, а отдолу се разнесе воня — достатъчно силна да получи правителствено признание.

Обърнах се и повърнах. Когато погледнах пак в гроба, видях, че капакът е махнат и зърнах тялото в ковчега. Бяха я хвърлили вътре на една страна. Сега бе по-слабичка и потъмняла, все така бе облечена в онази стара рокля, която сякаш се бе сраснала с нея. Вече не бе така подпухнала. Беше се спихнала и кожата бе залепнала по костите. Виждаше се откъде отдолу е проникнала вода, от която дъното на този ковчег се бе разпаднало на места. Ако дървото бе и едно пени по-евтино, тя щеше да изпадне оттам, преди да са я погребали в земята.

— Тези копелета… — възкликна Тери. — Това нещо не може да издържи и ден в такава влажна почва.

Посегна към задния си джоб и извади носна кърпа, която завърза над носа си. Ние с Джинкс нямахме, така че трябваше да сбръчкаме лица и да се опитаме да мислим за друго. Но двете слязохме в дупката и измъкнахме Мей Лин оттам. Когато го сторихме, едната й ръка се откърши и аз трябваше да се изкатеря обратно, и пак повърнах. Когато се върнах пак долу, Джинкс повръщаше в гроба.

Тери само кашляше, но когато накрая я измъкнахме от дупката, той се отдалечи и повърна. Хвърлих поглед към Мей Лин и видях, че лицето й е потъмняло като стара мъзга от бор. Нямаше очи, защото буболечките и червеите, както и подпочвената вода се бяха заели с тях и цялата плуваше във вода, като я извадихме оттам, така че изглеждаше доста по-зле от онзи мъртвец под торбата с парите — а не бе толкова отдавна мъртва, колкото него. Не бе справедливо.

След малко Тери се върна и ни помогна да натоварим тялото в ръчната количка. Първо сложихме мушамата и я поставихме отгоре. Трябваше да я поприсвием малко, за да я наместим, и тя още се поразпадна, нещо изпадна от нея, а аз не можах да позная какво е. Тери използва лопатата, за да сложи и него в количката. Джинкс донесе ръката й и я постави върху тялото. Тери я загърна с брезента и го подпъхна в краищата.