Джо Лансдейл - Бряг край мътни води

— Труп?

— Да, мамо.

— Толкова съм изтощена — каза тя и за миг си помислих, че ще се свлече от дънера.

— Съжалявам, мамо — рекох. — Казах някои неща, които не биваше да казвам, сега съм крадец, а скоро ще бъда и осквернител на гробове.

Тя поклати глава.

— Не, не ми прималя заради това, което си направила. Изтощена съм заради живота, който живея. Лежането в леглото толкова много също не ми се е отразило добре. Не биваше изобщо да напускам Брайън, нито пък да се омъжвам.

— Ти си го предпазвала — рекох.

Тя пак поклати глава.

— Не смятах, че съм достатъчно добра за него. Изобщо не ме биваше за нищо, майка ми все това повтаряше, а когато срещнах Брайън, за миг си помислих, че може би струвам нещо. После, като забременях, се почувствах зле и омърсена. Не исках да омърся и Брайън. Най-вече обаче вярвах, че Господ ми казва коя съм, че съм наказана и че съдбата ми винаги ще е нещастна.

— Благодаря — рекох.

— Не исках да кажа това, скъпа. Едва тази сутрин стигнах до заключението, че ако Той е любящ Бог, не би сторил такова нещо и че Той изобщо не ме наказва. Аз се самонаказвам. Слушах онези мъже да разговарят, чух Дон да казва, че не му пука какво ще ти се случи. Каза това, след като Клетъс рече, че след като си вземе парите обратно, ще даде на Дон и Джийн от тях. Предложи им по петдесет долара на всеки, но Дон се спазари за седемдесет и пет на човек. Каза, че ако не му помогнат да те намери, ще наеме онзи негър, който живее в гората.

— Скунк ли?

— Да. Скунк.

— Няма никакъв Скунк.

— Друго съм чувала — възрази мама.

Тя също вярваше в знаците на съдбата, ангели и призраци, затова не приех насериозно приказките й за Скунк.

— По седемдесет и пет на всеки, а? — попитах.

— Толкова предложи Клетъс окончателно — отвърна тя.

— Имайки предвид, че става дума за хиляда долара, не е кой знае каква добра сделка — рекох. — Но поне знам колко струвам, както и Джинкс, и Тери. Спомена ли Клетъс, че са крадени и под тях е имало труп, облечен в костюм, който някога е бил хубав и скъп?

— Не.

— Е, предполагам, че да ме продадат за сто и петдесет долара за двамата е по-добре, отколкото Дон и Джийн да го правят за без пари — отбелязах. — Така вървят доведените дъщери, предполагам. Чудя се за колко биха изтъргували собствените си роднини.

— Това са много пари в днешно време — отвърна тя.

Аз се втренчих в нея.

— Нямам предвид, че му е позволено да го прави. Просто отбелязвам факта.

— Трябва да се връщаш, преди да са усетили, че те няма — рекох й. — Трябва да предупредя Тери и Джинкс.

— Няма да се върна. Идвам с теб — рече мама.

— Така ли?

— Затова донесох тази торба — заобяснява тя. — В нея има някои неща за двете ни. Сложих ти даже официалната рокля и обувките.

— Благодаря ти, Боже, за това — възкликнах. — Надявам се, че си взела и тоалетната масичка от стаята ми. Оная с огледалото.

— Роклята може да ти потрябва по пътя — рече тя. — Никога не знаеш кого можеш да срещнеш.

— Ако тръгнеш с нас, това прави и теб крадла.

— Тогава нека всички да сме крадци — рече тя. — Виждаш ли, Сю Елън, днес, докато преминаваше ефектът от еликсира, сънувах голям черен кон и той ме следваше по брега на реката. Беше голям и все повече приближаваше към мен. После видях и един бял напред, в храсталака, и някак си знаех, че ако успея да стигна до него, да се метна върху гърба му, той ще ме отведе далеч от черния.

— Може и да е някой добър черен кон — предположих аз.

— Не мисля така, скъпа. Не мисля.

— Стигна ли до белия?

— Събудих се. Така че не. И сега какво ще правим?

Звучи твърде зле, но оставих мама да седи на дънера и отидох да предупредя първо Тери, защото бе по-наблизо. Тя просто нямаше достатъчно сили да се прави на скаут. Оставих я там да си мисли за конете.

Отне ми известно време да се изкача нагоре по брега и да стигна до разхвърляните постройки в града. Вървях и се оглеждах предпазливо и докато отивах към Тери, опитвайки се да измисля как мога да стигна до него, без да попадна на доведените му роднини или майка му, той се зададе отдолу по улицата, вървеше огрян от лунната светлина и се движеше сякаш единият му крак стъпваше в някаква канавка, а другият — по нещо хлъзгаво. Бе нарамил две лопати. Видя ме и ми махна с ръка.

Когато се срещнахме, набързо разказах онова, което бях чула от мама. Не споменах, че тя смята да тръгне с нас. Реших да спестя тая дребна подробност.

— По дяволите — рече Тери. — Смятах, че вече ще съм изкопал Мей Лин, докато вие с Джинкс се появите. Знаех си, че твърде скоро Клетъс ще събере две и две и ще стигне до мен и нея и затова направих няколко тура. Така си изкълчих глезена. Стъпих в една дупка.