Джо Лансдейл - Бряг край мътни води

Аз се стъписах.

— Значи ти приличам! — възкликна той. — Разбрах от това, че премисляш какво да кажеш.

— Ами, много си красив, имаш добри маниери. Не съм те виждала с много момичета.

— Ти си момиче — отбеляза той.

— Ама ние сме приятели — отвърнах му.

Тери поклати глава.

— Видът ми не е по мой избор, а пък има много хора с добри маниери.

— Не съм ги срещала — отвърнах му.

— Само затова ли смяташ, че съм обратен?

Поклатих глава.

— Не. Заради Мей Лин е. Ти не я гледаше както всички останали мъже. Дори не я забелязваше, когато се къпехме голи в реката, дори не я поглеждаше.

— Ти си я оглеждала, иначе нямаше да ме питаш защо аз не съм я заглеждал — настоя Тери. — Значи ли, че харесваш момичета?

— Понякога, да си остане между мен и теб, си мислех, че може да си падна по нея. Приличаше на сладоледов десерт. Ала не, майтапя се. Май ме влекат мъжете и скапаният живот с някой от тях.

— Не всички мъже са гадняри — рече Тери. — Мъжът и жената може да са приятели и да са женени.

— Мама и Дон не са приятели — отвърнах му.

— Да, и точно това е причината да не се разбират — отвърна Тери.

— Хвана ме — казах аз.

— Онзи път, като се къпахме и Мей Лин бе гола като някоя нимфа, аз я огледах. Доста я поогледах. Направих го крадешком, но го направих. Слушай: Мей Лин обичаше да използва тялото си да упражнява власт, а аз не исках да й я дам. Не исках да знае, че ми харесва онова, което виждам. Не желая никой да има власт над мен. Никой. По никакъв начин.

Преди да успея да осмисля напълно тази нова информация, видях мъж да излиза от къщата на Мей Лин и да се влачи нагоре под лунната светлина. Вървеше към нужника. Имаше скъсана шапка, беше облечен в гащеризон и обут в чепици с развързани връзки. Приличаше на плашило, което е слязло от кола, на който са го закачили.

— Това е Клетъс — казах и знаех, че Тери всъщност го вижда за пръв път.

Изправихме се, но останахме в сянката под дървото. Въпреки това тази нощ бе толкова светло, че той щеше да ни види, стига да бе погледнал в тази посока, но той бе навел глава и вървеше бързо. Приличаше на човек, тръгнал да изпълни своя си мисия.

Отиде до нужника, дръпна вратата, но тя не се отвори. Джинкс бе пуснала резето отвътре. То не беше от тоя сорт, дето щеше да издържи, ако някой напъне по-силно, по-скоро служеше дружески да напомни, че някой е там.

Старецът на Мей Лин отстъпи назад и погледна нужника, сякаш му бе непознат.

— Кой е вътре? — извика.

— Отбих се за малко — отвърна Джинкс. — Веднага излизам.

— Чернилка ли е вътре? — попита той. — Звучиш като чернилка.

— Не — отвърна Джинкс. — Бяла съм.

— По-добре да не си някой черен задник, клекнал в моя кенеф — рече той.

Последва продължителна пауза и после отстрани нужникът се разтресе веднъж и повтори. Една дъска се разхлаби със скърцане и се откърти. После — друга. Джинкс изхвърча оттам като поле и от това дъските се откъртиха съвсем и паднаха. Тя се носеше устремно към дървото, където стояхме, и премяташе презрамката на гащеризона си през рамо, докато тичаше.

Зад нея с огромна скорост препускаше Клетъс, а развързаните връзки на чепиците му плющяха.

Предполагам, че би било правилно да изчакаме Джинкс, но не го направихме. Тери грабна торбата, двамата хукнахме като подплашени зайци и я оставихме да ни настига. Когато погледнах назад през рамо, тя бе почти до нас, но Клетъс бързо я настигаше.

— Ей, ей — крещеше той. — Онова е моята торба.

Дори в тъмното я бе разпознал.

Пробягахме по хълма, надолу към реката и после по брега. Когато отново погледнах назад, Клетъс не бе намалил скоростта и бе грабнал голяма сопа. В същото време Джинкс се препъна и падна на брега.

— Пипнах те — изкрещя Клетъс и наистина го направи.

Спрях и се обърнах, видях го да стоварва сопата отзад върху главата на Джинкс, докато тя се опитваше да стане. Беше як удар и не бе предназначен просто да я нарани. Целеше да убие. Джинкс падна и заби нос в калта, вирна крака като две подплашени птици.

Клетъс пусна сопата, сграбчи я, завлече я до брега и натисна главата й под водата. Джинкс започна да мята ръце и крака и да се дави.

Клетъс ни изгледа.

— Вие двамата по-добре се връщайте или ще удавя тая малка чернилка. Ако значи нещо за вас, по-добре елате тук.

Напипах камък на брега, почти колкото пъпеш, измъкнах го от тинята, вдигнах го в ръка и се втурнах към него. Тогава забелязах, че Тери тича редом с мен — в едната си ръка стискаше торбата, в другата бе грабнал къса, дебела сопа.