Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Хаерн стовари юмрук върху вратата на килера. Движението освободи едно от листата, полепнали към ръкава. Делисия се загледа в полета му.

— Няма значение — рече Хаерн. — Мъжът, когото убих, бе изпратен да довърши задачата. Сега той е мъртъв, така че Трен ще изпрати друг. И трети, ако се наложи. Той не оставя недовършени неща. Делисия трябва да избяга, колкото се може по-бързо и незабелязано.

— Мисля, че той е прав, бабо.

— О, не се съмнявам — изсумтя старицата. — Ти си готова да повярваш на всяка дрънканица, която чуеш. Откъде бихме могли да знаем, че Трен има нещо общо със смъртта на баща ти?

— Адски добре знаеш, че гилдията на Паяците е отговорна — каза Хаерн.

— Мери си приказките, момче, за да не ти натрия устата със сапун! — тросна се старицата.

За тяхна изненада Хаерн се размърда неловко и сведе глава.

— Извинявам се.

— Поне имаш известно възпитание. И изглежда си прав. Появата на крадец след онова ужасно убийство на улицата не може да е съвпадение. Може да съм стара, но поне ми е останал достатъчно ум, за да разбера това.

— Къде бихме могли да отидем? — попита Делисия. Тя изглеждаше на път да се разплаче. Предвид всичко, което й се бе струпало в последно време, никой не можеше да я вини.

— Ние няма да ходим никъде, детето ми — рече бабичката. — Колкото и да ми е мъчно, ти ще трябва да отидеш на място, където и най-коварният от крадците не би могъл да те достигне. Баща ти бе добре почитан от жреците на Ашур. Убедена съм, че те ще се съгласят да се грижат за теб. Отвъд белите им стени светът ще забрави за теб.

Момичето преглътна сълзите си.

— Ами Тарлак? Ще го видя ли отново?

Бабата я придърпа към себе си и я целуна по бузата.

— Разбира се. Брат ти е в безопасност при онзи магьосник. Сега трябва да се погрижим за твоята безопасност, иначе той ще вземе да ме превърне в жаба, задето съм позволила нещо да се случи на сестра му.

— Не искам да те оставям — каза девойката. Старицата леко поклати глава.

— Аз също не искам да се разделяме. Но вече изгубих сина си. Не бих понесла да изгубя и теб. Вече съм стара. Когато умра, няма да има кой да се грижи за теб. Обещавам ти, че жреците ще ти дадат добър дом.

Делисия също я целуна. Когато се обърна, Хаерн бе изчезнал. Вратата на килера бе оставена открехната.

— Странно момче — каза старицата. — Надявам се да не те издаде.

— Имам му доверие — настоя Делисия.

Старицата изсумтя, засмя се и се задави.

— Нищо чудно и да си се влюбила в него — мистериозно момче с маска. Всяка девойка си мечтае за такъв ухажор.

Делисия се намръщи и сръчка баба си в ребрата. Старицата отвърна на жеста, след което и двете се разсмяха.

— Хубаво е, че се усмихваш. Ще пазя този смях до края на дните си. Сега върви да си събереш багажа. Не вземай много, само колкото можеш да носиш. Не бива да губим нито миг.

Когато момичето й обърна гръб и забърза към спалнята, лицето на бабата изгуби веселието си, устната й затрепери, а очите се навлажниха. Когато Делисия се върна, притиснала няколко рокли към гърдите си, старицата вече се усмихваше, скрила сълзите си зад нов смях.

Пеларак беше побеснял. Вече два дни очакваше Зуса и сестрите й да се върнат с Алиса, но не бе получил никаква вест. Макар по време на сутрешната служба той да не допусна никакви грешки в ритуала, вярващите усетиха разсейването му. Гневът се бе промъкнал в думите му, а подтикванията му към покаяние и смазването на хаоса бяха особено покъртителни. В края на церемонията той коленичи пред огромната статуя на бога, за да се окъпе в лилавата светлина.

— Нещо те тревожи — каза коленичещ до него мъж.

— Светът е тревожно място — отвърна Пеларак и отвори очи. В следващия миг се усмихна, разпознал коленичилия. — Етрик, толкова се радвам да те видя! — Свещеникът се изправи и го прегърна. — Щастлив съм, че си се върнал толкова бързо.

Етрик се усмихна. Той бе много висок. Пеларак бе успял да го прегърне, защото мъжът бе останал на колене. Личеше, че е пристигнал току-що — още не бе успял да свали черните си доспехи. Огромен меч бе окачен на гърба му. Главата му бе изцяло обръсната, покрита с тъмнолилави татуировки.

— Жреците ви все по-рядко навестяват Омн — каза Етрик. Гласът му бе плътен и приятен за ухото. — Карден ме изпрати, за да оценя състоянието на нещата. Дрязгите между Трифектата и гилдиите вече са достояние на всички.

— Каня те на обяд — каза жрецът. — Гладен ли си?

Дълбоко в недрата на храма бе разположена ъгловата зала без украшения. В средата й се издигаше дълга маса. Появата на Пеларак накара прислужващите да се разтичат — това бяха млади послушници.