Дэвид Далглиш - Танц с плащове

— Здравей, Вел — нервно се усмихна мъжът. — Радвам се да видя, че отново си сред нас и си си възвърнала веселието.

Велиана го познаваше, естествено. Това бе Джори, калпаво попълнение, най-вероятно дължащо издигането си на липсата на други кадри.

— Махни се от пътя ми. — Тя го блъсна встрани. Неколцина гилдичари скочиха от масата си. Двама от тях сграбчиха кинжали, а останалите просто се вторачиха.

— Ти би трябвало да си мъртва — каза онзи, стискащ зарове в ръката си. Явно това бе Джек, върху когото тегнеше подозрение в измама.

— Съжалявам, че ви разочаровам. Къде е Джеймс?

— Какво е станало с лицето ти? — попита един от крадците. Велиана подмина въпроса му.

— Горе е — отвърна Джек.

— Запалете факли и ги разпръснете от мазето. И двама да останат на пост. На пост , а не на върха на стълбите, с гръб към тайната врата, просещи си болт в сърцето. Някой наблюдава ли главния вход на сградата?

— Само Гари — рече друг. — Всичко е спокойно. Гилдиите започнаха да ни оставят на мира, след като Джеймс се съгласи да участва в замисъла на Трен.

Велиана застина.

— Съгласил се е? Кога?

— По-рано тази сутрин — каза Джори. — Къде беше, Вел?

Тя тръсна глава, може би в опит да подреди мислите си.

— Не сега. Трябва да говоря с Джеймс. Вървете да пазите при вратата. И един да обхожда прозорците.

— Защо? — поинтересува се един шишко от ъгъла.

— Защото Трен знае, че сме тук — отвърна Велиана. — И няма да ни остави на мира, нито сега, нито когато и да било.

— Но ние се съгласихме с исканията му — възрази Джек. — Надали той…

— Следващият, който оспори, ще получи нож в гърлото — изкрещя жената.

Това ги смълча , помисли си тя и с бърза крачка започна да обхожда къщата, дирейки път към горните етажи. Най-сетне откри някакво виещо се стълбище и започна да се изкачва по две стъпала наведнъж. На втория етаж Велиана се огледа — коридорът се простираше в две посоки. Подбра една произволно и закрачи. Спря я глас, назовал името й.

— Велиана?

Две врати по-надолу тя откри Джеймс седнал на ръба на леглото си. Гол.

Без да се изчервява или отмества поглед, Велиана скръсти ръце зад гърба си. Млада руса девойка лежеше в леглото, омотана с тънки чаршафи, които не скриваха очертанията на тялото й.

— Съжалявам за лошия момент — каза тя. — Надявам се, че пристигам в края, а не в началото.

Джеймс се засмя.

— Ние от рода Берен не признаваме начало и край, а само кратки антракти.

Той се изправи и започна да нахлузва панталоните си. Жената в леглото се размърда, за да се възползва от освободилото се място.

— Коя е тя? — попита Велиана, когато Джеймс излезе и затвори вратата след себе си.

— Една от слугините на Леон Кънингтън. Защо?

Ченето й увисна.

— Да не си се побъркал? Тя може да издаде убежището ни!

Джеймс отново се засмя.

— Знаеш как се отнася той с тях. Малко е вероятно тя да се върне при него, какво остава да му носи информация.

Веселието му изчезна, когато видя лицето й.

— В името на Ашур, какво ти се е случило? — попита той и внимателно протегна ръка към белега. — Още ли боли?

— И още как. Освен това няма да се оправи. Остави това. Какви са тези приказки за споразумение с Трен?

Джеймс въздъхна и влезе в отсрещната стая. Това помещение бе напълно празно, единствено голяма жълта завеса закриваше прозореца. Той я отмести и се загледа в града.

— Планът му може и да е самоубийство, но има и шанс да успее. Ако бяхме продължили да се съпротивляваме, тази нощ щеше да се окаже последна за нас. Две от скривалищата ни бяха опожарени. Видя ли?

Тя кимна. Джеймс поклати глава, свил пръсти пред гърдите си.

— Изгубихме толкова много хора. От територията ни не остана почти нищо. Дори и сега ще изгубим повечето от членовете си, освен ако не извадим късмет и не направим голям удар. Какво можех да сторя, Вел? Да продължа да се боря срещу всички останали гилдии?

— Изглежда останалите гилдии започват да се изнервят — каза Велиана. — Трен се опита да ме привлече. Той се страхува, че останалите ще го изоставят, ако се опита да привлече някого насила.

Джеймс се засмя.

— Самият той не е сторил нищо, само насаждаше мълви и идеи и остави другите гилдии да ни поглъщат живи. Онези, които имат най-близки отношения с Паяковата гилдия, получиха най-добрата територия… най-добрата ни територия. Искал е да те привлече, защото така би било най-лесно. Бърз преврат с няколко трупа, след който той получава поредната марионетка начело на гилдия. Но и алтернативата не го затрудни кой знае колко. Да вземем за пример Кадиш Вел. Колко време неговите Ястреби точат лиги по териториите на север от улица „Желязна“. Е, сега той ги получи. Пет години воюваме заради негодника, а сега той не се поколеба да ни хвърли на кучетата, задето се осмеляваме да не приветстваме налудния му замисъл.