Дэвид Далглиш - Танц с плащове

— Кажи нещо, дете, плашиш ме! — кресна баба й.

— Тук съм — извика Делисия в отговор, измести стола и отвори вратата. Хаерн изчакваше, пристегнал маската пред лицето си. Тя бе подгизнала от кръв.

За частица от мига тя очакваше той да я нападне. Но той не го стори, а продължаваше да се взира в нея.

— Не стой като пън — прошепна тя. — Скрий се!

Когато баба й се появи, придружена от двама едри стражи в кафяви брони, Делисия седеше на стола и се усмихваше, макар че в очите й личеше страх.

— Добре ли си? — попита старицата, докато я прегръщаше. Войниците се бяха заели да разглеждат трупа в коридора. Когато внучката не отговори, бабата погледна към вратата на килера и видя, че е открехната. — Той направи ли ти нещо? — ужасено каза тя.

— Нищо ми няма. Той просто избяга. Не беше опасен.

— Не бил опасен? Не… Ти изобщо видя ли какво бе сторил с другия? Беше му прерязал гърлото, глупачке!

В този момент единият от стражите влезе в кухнята и се огледа уморено.

— А къде е момчето?

— Избяга — каза Делисия, изпреварвайки бабиното заекване. — Ритна вратата и избяга.

Войникът изсумтя.

— Видяхте ли как изглеждаше?

— Носеше маска — каза старицата, вече овладяна. — Не се сетих да я сваля.

— Значи няма какво да се прави. Какво смятате, че е станало с онзи крадец? Тези рани не приличат на нанесени от момче.

— Казах ви каквото зная — рече старицата.

Войникът сви рамене и излезе. Двамата с другаря му разглеждаха тялото още няколко минути, после символично претърсиха къщата. Скоро се появи трети войник, докарал кола. Първите двама натовариха трупа в нея.

— Най-добре си вземете някой и друг наемник — посъветва ги един от тях на тръгване. — Не мисля, че ще представлява проблем за вас.

През цялото време Делисия остана на стола, защото не се осмеляваше да напусне кухнята. Когато старицата отпрати стражите и се върна, лицето й бе почервеняло.

— Добре се изложих тази нощ — каза тя. — През целия път им разказвах за опасния младеж, затворен в килера, а можах да им покажа само валма прах и малко гнило зеле!

Старицата улови погледа на Делисия да се насочва над рамото й и се извърна, за да погледне. Върху тезгяха, оставил отворени вратите на шкафа, в който бе стоял скрит, седеше Хаерн. Момичето се сгърчи, когато баба й изпищя пронизително.

Третото скривалище се оказа търсеното. Велиана се огледа, за да се убеди, че наоколо е пусто, сетне отмести нужната тухла в градските стени. Изщрака лост, невидими колела се завъртяха. Пръстта пред краката й се раздвижи заради отварянето на метален капак.

Жената намести тухлата обратно, спусна се в отвора и дръпна капака над главата си. Тайният вход щеше да остане видим поне ден или два, докато отгоре му не се натрупаше нова мръсотия. Но в случая това не бе от значение. Ако Гилеас Червея наистина бе издал това скривалище, оставаше им по-малко от час, за да избягат.

След затварянето на капака я обгърна непрогледен мрак, но тунелът се простираше само в една посока, без разклонения. Велиана легна по корем и започна да пълзи напред. След около двадесетина крачки проходът започваше да се издига нагоре. След приблизително същото разстояние тя си удари главата в някакви дъски. И изруга, притискайки ръка към болезнено пулсиращото чело.

Обикновено през дъските на преградата в другия край на проходите се процеждаше светлина. Но тук бе тъмно.

Велиана опипа около себе си, намери лост и го дръпна. Разнесе се стържене. Прилив на въздух показа отместването на капака.

Сега се изясни причината за липсата на светлина: жената се бе озовала в обширно мазе. Макар да знаеше пътя до това укритие, Велиана не бе идвала тук.

Нищо чудно, че Джеймс е избягал именно тук. Това място изглежда огромно.

Самото мазе не беше осветено, но от дясната й страна светлееше стълбище, към което тя се отправи. По пътя едва не се препъна в някакъв сандък. Тя стисна зъби, за да задържи нова ругатня.

В подножието на стълбището Велиана погледна нагоре. На рамката на вратата се бе облегнал мъж, застанал с гръб към мазето.

— Накарайте Джек да хвърля отново! — викна той. — Прекалено оживено ги разклащаше. Сигурно ги е заменил с подправени!

Едновременно с последните думи кинжалът на Велиана се притисна към гърлото му. Тя бе успяла да се изкачи напълно необезпокоявана.

— Небрежният постови е мъртъв приживе — процеди тя и грубо извърна главата му към себе си. Крадецът се вцепени.