Дэвид Далглиш - Танц с плащове

Робърт внимателно приседна в средата на стаята, все така повдигнал факла. При движението гърбът му изпука, потвърждаващ изтъкнатата неотдавна старост.

— Не зная — отвърна момчето.

— Добро начало. Ако не можеш да отговориш на някой въпрос, признай, за да си спестиш срама. Слепите опити за отгатване само забавят разговора. Но би трябвало да знаеш отговора. Спомни си, че споменах предишното си занимание. Гарантирам ти, че по време на цялото обучение ще ти задавам само въпроси, на които си способен да отговориш.

— Аз вече мога да чета и пиша. На какво друго би могъл да ме научи един старец?

Възрастният мъж се усмихна под светлината на факлата.

— Има хора, които се опитват да те убият, Арон. Знаеше ли това?

Младежът понечи да отрече, но млъкна. Погледът на новия му наставник съветваше за размисъл над отговора.

— Да — призна накрая той. — Макар да не ми се иска да го кажа. Трифектата иска да унищожи всички престъпнически гилдии. Аз също съм член и не представлявам изключение.

— Напротив, различен си. — Робърт остави книгата на пода и премести факлата в другата си ръка. — Ти си наследникът на Трен Фелхорн. Наследникът на най-страховития човек в цял Велдарен. Някои казват, че по-опитен крадец не би се намерил в никой от краищата на Дезрел.

Подобно възхищение към баща му не беше чуждо за Арон. Но този път той се осмели да зададе онова питане, на което до този момент никога не се бе осмелявал.

— А действително ли е така?

— Не съм достатъчно запознат в тази област, за да подкрепя мнението си с авторитет — каза Робърт. — Зная, че богатствата, които е натрупал като млад, са легендарни.

Отново настъпи мълчание. Арон плъзна поглед из стаята, взорът му нямаше на какво да се задържи. Помещението бе голо, покрито единствено със сенки. Той усещаше, че наставникът му го изчаква отново да заговори, само че не знаеше какво да каже. Юношата се загледа в светлината на факлата. Робърт се изхрачи настрани и каза:

— Много са въпросите, които би трябвало да зададеш. Един от тях е най-очевиден и най-важен. Мисли, момче.

Арон се загледа в лицето му.

— Кой съставя Трифектата — рече той.

— Кой какво? Говори по-високо, аз съм почти глух.

— Трифектата — почти изкрещя Арон. — Кои влизат в нея?

— Отличен въпрос. Нейните предводители обичат да казват: ние идваме след боговете. След края на Свещената война, когато Карак и Ашур били прогонени от богинята, навсякъде царял хаос. Държавите били разкъсани, хората се бунтували, навсякъде вършеели грабители. Трима заможни оформили съюз, за да защитят богатствата си. Избрали за свой символ орел, кацнал върху златен клон. Този символ им служи вече петстотин години.

Старецът замълча и потърка брадата си. Факлата отново се озова в другата ръка.

— Ето и един въпрос за теб, момче: защо те искат да унищожат гилдиите?

Това питане не беше сложно. Символът криеше отговора.

— Те пазят златото си — каза Арон. — А ние им го отнемаме.

— Именно. Разбира се, понякога те прахосват златото си фриволно и безпричинно. Но дори и тогава това става по тяхна воля. Не биха допуснали отнемането му. В продължение на векове Трифектата е търпяла различните гилдии на крадци, съсредоточавайки се над увеличаването на могъществото си. За това няма съмнение. Почти целият Нелдар е под техен контрол. До неотдавна първенците й са виждали единствено досада в лицето на гилдиите. Но това се е променило. Защо? Това е следващият ти въпрос.

Това питане бе по-трудно. Арон се замисли над казаното досега. Паметта му бе отлична и бързо му показа съответстващи думи.

— Баща ми е натрупал легендарно богатство — каза той и се усмихна, горд от разгадаването на отговора. — Явно е откраднал прекалено много от Трифектата и тя вече не го смята за нещо незначително.

— Да, той се превърна в заплаха — съгласи се Робърт. — Заможна заплаха. А престижът му обединяваше останалите гилдии. В началото баща ти събра около себе си най-силните членове, но преди около осем години започна да привлича останалите гилдийни предводители: с обещания, заплахи, подкупи и дори убийства. Той смята, че дори Трифектата би се поколебала да се изправи срещу подобна обединена мощ.

Старецът разгърна книгата. Оказа се, че тя е куха и съдържа сирене и месо.

Наложи се Арон да използва цялата си воля, за да не грабне храната. От краткия престой край учителя си бе разбрал, че подобна невъзпитана постъпка не би срещнала одобрението му.

— Това е за теб. Ти ми достави удоволствие с вниманието си.