Стивен Браст - Йорич

— Ноуратар обеща да я наглежда. Повече от това не мога.

— Ясно.

— Знаеш ли коя е разликата между един залязващ феникс и един прероден феникс, Влад?

— Това шега ли трябва да е?

— Не. Или може би да, но не е.

— Казвай.

— Един прероден феникс знае как да се измъкне, преди да почнат лошите решения, нищо повече. — Кимнах. — Голяма част от последните няколко дни прекарах в справки с Глобуса, търсех спомени. Доколкото мога да преценя, това е единствената разлика. Започнеш ли да взимаш лоши решения, едни неща водят до други и накрая има повече мъртви текла, отколкото би искал човек.

— Смяташ ли, че си взела лоши решения?

— Не.

Кимнах и казах:

— Добре. Идеята, че императрицата взима лоши решения, ме притеснява. А джерег, Лявата ръка и орка — те ще се измъкнат ли от тая история?

— Не. Мисля, че ти ги спря.

— Аз?

— Би трябвало да ти дам още една имперска титла, но какво ще правиш с нея?

— Да. И как ще го обясниш?

— Правилно. Остана още малко сирене. Хапни го.

— Зерайка, каниш ли се да абдикираш?

— Това не е подходящата дума. Мисля, че може би е време Цикълът да се завърти.

— Съмнявам се.

— Защо?

— Няма да изглежда добре.

— Мислиш ли, че ме интересува?

— Би трябвало. Целият номер с управляването на империя е нещата да изглеждат добре.

Тя помълча дълго, а накрая като че ли въздъхна. Ако току-що бях убедил императрицата да не абдикира, значи бях внесъл в сметката си с добри дела за света и бях изтеглил от нея помощ на приятели. Как щяха Боговете на Съда да претеглят тези неща? Сигурно така и нямаше да разбера.

Реших, че каквото и да е решила императрицата, думите ми са без значение. По-лесно бе да мисля така.

Покашлях се.

— Фактът е, че съм в безопасност, ако остана в хана…

— Да бе! Не лъжи, че ще останеш в хана.

— А Коути? Може ли Ноуратар да я защити? И момчето също, разбира се?

— Надявам се. Ноуратар иска да я защити точно толкова, колкото Коути не иска да я защитават. Не си забравил, че не е съвсем безпомощна, нали?

— Не съм. — Въздъхнах. — Колкото повече правя каквото трябва, толкова повече прегради поставям между себе си и всички, на които държа.

— Ето че вече знаеш другата причина да те поканя тук — каза тя. — Добре дошъл в моя свят, Влад. По-добре е с компания. Ще помоля Лаело също да я наглежда, но бих предпочела да не й го споменаваш.

— Добре. И ти благодаря. Кой точно е Лаело?

— Един източняк. Вещер. Много е добър в работата. — По лицето й пробяга бегла усмивка и не настоях повече. Само казах:

— Очаквам с нетърпение да се запознаем.

Зерайка кимна, после попита:

— Мислиш ли да се сбогуваш с Ноуратар, преди да напуснеш Двореца?

Всъщност не бях мислил за това, но кимнах утвърдително.

— Недей.

Правилно. Добавяме я в списъка.

— Добре — казах.

Малко по-късно тя каза:

— Сиренето свърши.

Кимнах, станах, поклоних се, направих пет стъпки заднешком, обърнах се и я оставих сама.

За никого не беше изненада, че когато разследването приключи, всички бяха оправдани от прегрешения, освен може би селяните, признати за виновни, че са се оказали на неподходящото място в неподходящия момент. За никого не беше изненада и че като реакция на това в Южна Адриланка имаше улични вълнения. За никого не беше изненада и че потушаването им бе свързано с проливането на много кръв. Единствената изненада бе, че след седмица-две Алийра се съгласи отново да стане Главнокомандващ, но мисля, че го направи заради Ноуратар.

Алийра има силно чувство за дълг.

Перисил се изнесе от кабинета си в сутерена и се върна в частна кантора в самия Град. Репутацията е важна за един адвокат почти толкова, колкото за един убиец или една императрица.

Преди две седмици ми съобщиха, че съм оправдан по всички обвинения, свързани с инцидента, което е добре, но до голяма степен го очаквах. Тъй че това приключи, а ония типове, дето ме пребиха, си получиха заслуженото и дължа още едно пиене на Крейгар.

Бих могъл да напусна, след като вече всичко е приключило.

Бих могъл. Може би ще го направя.

Още съм тук, в „Отдиха на танцьора“, и парите започнаха да свършват. През няколко дни намирам нов начин да се измъкна навън и да посетя Коути и момчето, и през всеки няколко дни става все по-трудно да го правя безопасно, и през всеки няколко дни Коути казва, че трябва да се махна от града. Хубаво е, че се тревожи за мен, поне така мисля. Надявам се, че и тя мисли, че е хубаво, че аз се тревожа за нея.