Стивен Браст - Йорич

Бринея се съгласи и някъде по същото време наблизо спряха две карета. Тримата джерег ги качиха в едната, все още с оръжията и без да ги връзват. Аз получих другата. Лойош и Роуца останаха навън и горе като крилат ескорт.

Ноуратар се качи с мен и потеглихме. Попитах:

— Има ли някакъв закон срещу представяне за страж от Феникса?

— Защо?

— Един от ония джереги — с широката шапка — беше от тези, дето ме набиха.

— Може да бъде глобен и може би да полежи в затвора.

— Добре — въздъхнах. — Измъкнах се все пак.

— Май да. Но, Влад, беше много немарливо. Сега какво? Видян си как убиваш човек. Изобщо не си представях, че ще го гътнеш толкова бързо.

Не беше честно. Първо, не беше толкова бързо според моите норми. Години бяха минали все пак. Второ…

— Ще изтъкна, че бях дегизиран, а ако беше направила каквото ти казах…

— Щеше или да си умрял, или да отговаряш за три моргантски убийства. Не знам как ще те опазим от Звездата и сега, но с моргантско оръжие…

— Не би трябвало да е проблем. Беше убиец джерег.

— Да, такъв беше. Оказа се, че не само е въоръжен, но и че носи печат на дома Джерег.

Кимнах.

— Единственият проблем е, че убийците не носят печата на дома си, когато работят — добави Ноуратар. — Случайно го знам.

— Този носеше.

— Казваш го, все едно си го знаел.

— Надявах се, че ще го носи.

— Защо?

— Защото разчитам на Кийра.

— Тя му е пъхнала… — Млъкна, преди да е задала въпроса. Наследничка на дома Дракон, действащ Главнокомандващ и бивша убийца. Сигурно не беше лесно да си на нейно място.

Отпуснах глава на твърдата стена на каретата.

— Имаше трима катили за подкрепление — каза Ноуратар.

— Да. Не го очаквах това.

— Аз да.

Отворих очи.

— Защо?

— Защото се канеха да убият публична фигура в пълно помещение. Ти си свикнал да… тоест, свикнал си с друг начин на работа.

— Работил съм и публично.

— Различно е от това да премахнеш някой тип в ресторант. С такава публична фигура, ако искаш да се измъкнеш жив и неидентифициран, ти трябват хора, които да предизвикат достатъчна суматоха, докато изчезнеш.

Страхотно. Да получавам уроци по атентати от Главнокомандващия на Империята.

— Можеше да ми кажеш.

Тя сви рамене и попита:

— Как го разкри?

Обясних й за ножчето.

— А как разбра, че е извършителят, а не някой от подкреплението?

— Че какво ми пука на мене?

Вдиша дълбоко, после бавно изпусна дъха си и кимна.

— Един момент. Ще разбера какво е станало с останалите.

След малко каза:

— Мороулан е завел адвоката да се види с императрицата и той е внесъл искането. В момента императрицата се среща със съдията и имперския адвокат. Мороулан е сигурен, че обвиненията ще бъдат оттеглени.

Кимнах и попитах:

— А разследването?

— Алийра не е направила нищо погрешно като Главнокомандващ. Няма причина да се бои от разследване.

— Това е добре.

— За разлика от теб.

— От мен? Аз убих убиец.

— Също така публично размаха моргантско оръжие. Което би трябвало да ти отнема, но съм благоразумна. — Изглеждаше възмутена.

— Носенето на моргантско оръжие е незаконно, така ли?

— Много незаконно.

— Въпреки че Алийра, Мороулан, Сетра…

— Да, въпреки това.

— Точно както е незаконна Древната магия, но на никого не му пука за това, освен ако… ей, току-що се сетих нещо. Законът срещу носене на моргантско оръжие… случайно да знаеш дали е кодифицирана традиция, постановление или едикт?

Тя се намръщи.

— Мисля, че е едикт. Защо?

— Имам добър адвокат — казах.

Подписах и подпечатах клетвите, според които като имперски граф обещавах да не ходя никъде, докато не се реши делото ми, след което ми се разреши да напусна крилото на йорич. Крайната ми цел беше близо и вече позната.

Натъкнах се на Деймар на път към кабинета на Перисил. Щях да го попитам къде е Крейгар, но се сетих да се огледам и го видях. Огледах и Деймар в неговото черно и сиво и си помислих да му кажа, че от него става добър джерег, но не ставаше, тъй че не му го казах.