Стивен Браст - Йорич

— Добре. — Сложи разписката между двама ни и я затисна с мастилницата. Имаше като че ли нещо почти ритуално в това действие, въпреки че може би разговорът ми с Кийра ме караше да си въобразявам разни неща. — Каква е работата? — Много делово. Точно като джерег.

— А ако кажа Сетра Лавоуд?

Изсумтя.

— Ще ви върна разписката и ще ви упътя към Наларфи.

— Просто за да не се окаже, че вие сте за там.

— Да, някои неща няма да направя. Престанете да ми губите времето. Каква е работата?

— Има една къща на улица Енох 11 в Южна Адриланка…

— Шегувате ли се?

— Защо да се шегувам?

— Смятате, че къща в Южна Адриланка има защити против подслушване?

— Не знам дали го правят, но биха могли.

— И имат средствата за това?

— Ако са получили подкрепа от търговци, служители или някои дребни благородници.

— Какво ви кара да мислите, че са?

— Възможно е. Ще платя, за да чуя какво става вътре. Ако няма защита от подслушване, толкова по-лесно ще е за вас.

Поколеба се и кимна.

— Добре.

— Ъъ, как става това?

— Кое как става?

— Как ще науча какво се е казало?

Ти изглеждаше отвратена.

— Как бихте искали да го научите?

— Бих предпочел да го чуя лично, но не мисля, че е възможно.

— Защо не?

— Опитайте да ми хвърлите заклинание за слушане и ще видите. Очите й се присвиха и дясната й ръка потрепери.

— Камък Феникс?

— Да.

— Е, ако не желаете да го свалите…

— Не желая.

— Тогава мога да ви осигуря резюме или стенограма.

— Колко време отнема?

— Можете да го имате до един ден.

„Шефе…“

— Дали има начин, мм, да направите така, че познайникът ми да го слуша вместо мен?

— Моля?

Отгърнах наметалото си. Лойош си подаде главата, после се покатери на лявото ми рамо. Последва го Роуца, която се покачи на дясното. Усмихнах се извинително.

„Виж, шефе, можеше да ни спестиш много неудобство, ако…“ „Млъкни“.

— Не съм сигурна какво точно искате от мен.

Изглеждаше все едно съм й предложил да сподели ястието ми от пресни червеи.

— Лойош е напълно разумен и обучен и ако можете да го свържете със заклинанието, може да ми предаде какво се говори.

Идеята не й хареса много, така че извадих кесията си и сложих пред нея хубава купчинка империали. Парите, които звънкат и лъщят, винаги имат повече ефект от пари, които съществуват само на теория.

— Добре — каза тя. — Ще трябва да, ъъ, да го докосна.

„Уффф“ — каза Лойош.

„Е, стига де“.

На глас казах:

— Колко ще продължи това?

— Ако е достатъчно разумен да приеме заклинанието, ще свърши, когато той поиска, или ще заглъхне от само себе си в течение на около година.

— Добре.

Лойош прелетя и кацна на бюрото пред нея. Успя все пак да не трепне.

— А, още нещо — казах й.

Тъкмо посягаше да го докосне, но спря.

— Да?

— Ако нещо, което направиш, му причини вреда, няма сила на света, която да опази душата ти читава.

— Не обичам заплахите. Ако не искаш…

— Искам просто да съм сигурен, че си добре информирана.

Тя сви рамене. Всъщност не отправям заплахи много често, затова се ядосвам, когато някоя не впечатли заплашения. Но от друга страна, може би точно затова не го правя често.

Ръката й не трепереше, когато опря три пръста на гърба му.

„Трябва да се изкъпя“.

„Усещаш ли нещо?“

„Магия, много умерена“.

„Добре“.

— Би трябвало да започнете да получавате звук до заранта.

— Хубаво. Внимавайте, мястото се наблюдава.

— От кого?

— От джерег. В смисъл, от Дясната ръка, ако предпочитате.

— Това не е проблем.

— Добре. Нещо друго?

— Да. Един въпрос. Кой сте вие?

— Мислите ли, че ще ви кажа?

— Мислите ли, че няма да го разбера?

— Ако е много важно за вас, моля.

След което се обърнах и си тръгнах.

Господинът, който продаваше платове и чилета, не ми обърна внимание и му отвърнах със същата вежливост, макар да не беше съзнателно пренебрежение от моя страна — зает бях с мисълта защо не се бях сетил да кажа на каретата да почака. Лойош, както обикновено, не си губи времето.

„Та кажи ми, шефе, ако цялата идея беше тя да може да те идентифицира, защо не можехме да сме навън?“

„Щеше да е прекалено очебийно, че искам да ме идентифицира“.

„Значи важното е просто да влезеш в някой от дюкяните на хората, дето искат да те убият? Това ли наричаш висша стратегия?“

„Това е драгарски термин. Никога не го използвам“.

„Шефе, няма ли да се сетят, че искаше да те идентифицират?“

„Може би“.