Стивен Браст - Йорич

„Тогава как се получава тъй, че това, което направи току-що, не е глупаво?“

„Работата с убеждаването на враговете ти да направят каквото искаш от тях е сложна материя, Лойош. Не очаквам един джерег да разбере тънкостите“.

„Вярвам, че образоването в тънкостите ще започне скоро“.

„Започваш да приказваш като Мороулан“.

Намерих карета на пазара — доста разнебитена, при това кочияшът успяваше да улучи всички дупки по пътя. Падаше ми се заради липсата на предвидливост обаче. Неща като несъобразяване да накараш каретата да те изчака може да ви изглеждат дребни, но ако смятах да продължа да изпълнявам планове, без да се погрижа за всички дребни подробности, сложната и бездруго операция щеше да стане направо невъзможна. Смъмрих се много строго за това. Спуканото ми ребро и разните отоци потвърдиха колко съм прав.

Кийра, както бе обещала, чакаше в двора.

— Е?

— Съвсем добре — отвърнах й. — Може би. Ще видим какво ще излезе.

Тя се намръщи.

— Какво направи?

— Задействах взривяващо заклинание със забавено действие.

— Ъъ… хайде да се качим в стаята ти.

— Мислех, че никога няма да се съгласиш.

— Какво?

— О, нищо. Просто се пошегувах.

Запътих се бавно и болезнено към стаята си. Успях да се наместя някак на леглото, а Кийра седна на стола и каза:

— Интересни звуци.

— Мм?

— Докато лягаше. Нещо средно между стонове и въздишки. Не го бях чувала това. Сигурен ли си, че не искаш да се изцери?

— Ще се оправя.

— А ако се наложи да бягаш бързо?

— Кога изобщо ми се е налагало да бягам, при това бързо?

Тя дори не си направи труда да ме изгледа неодобрително, а мина по същество.

— Какво направи?

— Наех я.

— За какво?

— Трябва да науча какво става в една малка къщичка в Южна Адриланка.

— И това е единственият начин да го научиш?

— Най-добрият, предвид обстоятелствата.

— Защо?

— Опитвам се да правя две неща едновременно.

— Веднъж се опитах да открадна две неща едновременно. Искаш ли да чуеш какво се случи?

— Само ако се е получило.

— Няма да ти го разказвам тогава.

— Две неща се случват, Кийра. Вероятно са свързани, но не мога да съм сигурен.

— Процесът на Алийра и усилието да ти спретнат капан.

— Точно.

— А къщата в Южна Адриланка?

— Това е много далечно спрямо процеса на Алийра, но не разполагам с нищо друго. Мисълта ми е следната: ако джерег искат да хвърлят вината за убийството върху някой от тези хора, ще…

— Чакай. Какво?

— Джерег замислят да убият имперския разследващ, някоя си Десаниек, и да натопят за това група бунтовници източняци и текла.

— Как го сглоби това?

— Когато попитах Коути дали още дава уроци по четене, тя каза „все още“, което ме наведе на мисълта… все едно, няма значение. Работата е, че ако искат да убият разследващия и да натопят за това тази група бунтовници, ще трябва да знаят какво крои групата. Ако знам какво кроят, вероятно ще мога да се сетя къде ще направят хода си.

Не изглеждаше убедена.

— Едва ли е вероятно.

— Съгласен съм, но не разполагам с нищо друго.

— А другата причина? Как ти помага това да се измъкнеш от капан?

— Може да не помага, на ако тя си направи труда да открие кой съм, а аз само дето не си го изпросих, това ще размърда джерег и може би ще им съсипе играта.

— Шансът наистина е много малък.

— Не толкова, колкото си мислиш. Случва се нещо неочаквано, докато гониш някого, забавяш, за да разбереш какво става. Трябва ми само да забавят достатъчно дълго, за да мога да довърша тази работа и да се махна от града.

— Много е малък. Почти никакъв.

— Ще повторя: не разполагам с нищо друго. Ти имаш ли по-добри идеи?

— Работата е по-сложна, отколкото, изглежда, осъзнаваш, Влад.

— Какво те кара да мислиш така?

— Лявата ръка, джерег и орка манипулират имперската политика. Колко по-сложна искаш да е?

— Не, какво те кара да мислиш, че не осъзнавам колко е сложна?

— Действията ти не го показват.

— Кийра, след като си се сражавал с богове, стигаш до един момент, след който делата на простосмъртните…

— Можеш ли да бъдеш сериозен поне за мъничко?

— Ако много се постарая.

— Ами постарай се.

Свих рамене.

— Какво искаш от мен? Добре, сериозен съм. Сложна е. Това го схващам. Но аз се върнах да помогна на Алийра. Ако можеш да ми покажеш по-добър начин да го направя, слушам.

— Никога няма да мога да разбера тази твоя страст да се превръщаш в мишена.

— Не е страст, а хоби. — Тя понечи да каже нещо, но я прекъснах. — Не аз създадох тази ситуация, а никой не правеше нищо да я оправи, било защото не искаха да обидят императрицата, или защото не искаха да обидят Алийра. Пука ми колкото за косъм от опашката на норска дали щяла да се обиди едната или другата. Има проблем, аз го оправям.